Определение № 346 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2321/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Обжалвано е разпореждане № 380, постановено на 12.02.2014 год. по ч.гр.дело № 1113/2013 год. на Плевенския окръжен съд, с което е върната като просрочена частна жалба срещу разпореждане № 120 от 14.01.2014 год. по същото дело за връщане частната касационна жалба против определение № 2396 от 26.11.2013 год. по същото дело в частта, в която е:

1. оставена без уважение като неоснователна частна жалба срещу разпореждане, обективирано в заповед № 1144 от 16.04.2013 год. по ч.гр.дело № 1954/2013 год. на Плевенския районен съд и е

2. отменено определение № 3844 от 02.10.2013 год. по ч.гр.дело № 1954/2013 год. на Плевенския районен съд за спиране на производството по изп.дело № 20138150401540 по описа на ЧСИ Т. К. с район на действие Плевенски окръжен съд като незаконосъобразно и вместо него е постановено друго като е оставено без уважение като неоснователно искане за спиране на основание чл.420, ал.1 и ал.2 ГПК на производството по посоченото изпълнително дело.

Недоволни от разпореждането са жалбоподателите Б. В. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], с ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Б. В. М. и Б. В. М. едноличен търговец с фирма „Б. М.” с ЕИК[ЕИК], [населено място], представлявани от пълномощника адвокат В. А. В., които го обжалват в срока по чл.275, ал.1 ГПК като считат, че е неправилно понеже частната касационна жалба е подадена в срок – за пощенското клеймо върху плика твърди, че е с дата 06.02.2014 год. Претендира за направените по делото разноски за настоящото производство в размер на сумата 1 000 лева за адвокатски хонорар.

Ответникът по частната жалба [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] не взема становище.

Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение разгледа частната жалба и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

За да постанови обжалваното разпореждане окръжният съд е приел, че страната е получила съобщение чрез адвокат А. със задължение за предаване на адресата адвокат Волева на 31.01.2014 год. като едноседмичния срок е изтекъл на 07.02.2014 год./ден петък/, а частната жалба е постъпила в деловодството на съда на 10.02.2014 год. като пощенското клеймо от София е от 08.02.2014 год., т.е. с един ден закъснение, поради което е върната като просрочена.

Частната жалба е редовна и допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазена разпоредбата на чл.275, ал.1 във връзка с чл.262, ал.2, т.1 ГПК.

Според данните от приложения плик към частна жалба вх.№ 1613 от 10.02.2014 год. клеймото на плика е положено на 08.02.2014 год./лист 222 от делото/, т.е. един ден след едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК, поради което законосъобразно е върната като процесуално недопустима.

Отделен е въпросът, че на жалбоподателите е издадено на 23.04.2014 год. съдебно удостоверение /както са поискали с частната жалба/, по силата на което да се снабдят с друго от [фирма] дали е изпращано писмо с обратна разписка на 06.02.2014 год., по което не са ангажирани доказателства.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение