Определение № 4729 от 08.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4240/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба на директора на [заличен текст] против прекратително определение №477/ 24.03.2025 г. по адм. д.№ 95/ 2025 г. по описа на АС-Кюстендил. Иска отмяна на определението, защото оспорената заповед поражда задължения за приемащото училище. Твърди, че заповедта създава задължения за него като директор на приемащото училище, на ученика и неговите родители. Налице е правен интерес, защото задължението да приеме ученика произтича от издадената заповед, а не от закона, следователно заповедта внася правни промени едностранно в правната сфера на засегнатите лица. С оспорване на заповедта директорът защитава училищния интерес, а в случая трябва да изпълни незаконосъобразна заповед. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Б. Б. П., в качеството му на директор на Основно училище [заличен текст], гр. Кюстендил, против заповед № РД-06-89/ 28.02.2025 г. на началника на Регионално управление на образованието- Кюстендил, с която на основание чл. 254, ал. 2, чл. 252, ал. 1 и чл. 206, ал. 2 вр. с чл.199, ал. 1, т. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование е наредено ученика В. А. Б., [заличен текст] клас на [заличен текст], гр. Кюстендил, да продължи обучението си в [заличен текст] клас на [заличен текст], гр. Кюстендил през учебната 2024/2025 г. За да прекрати съдебното производство на основание чл. 159, т. 4 от АПК съдът приема, че директорът на [заличен текст], гр.Кюстендил не е адресат на заповедта, задълженията му произтичат от закона, а не от оспорената заповед и няма правен интерес. Освен това по чл.147, ал.1 от АПК оспорването може да се извърши от граждани, организации, чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от акта. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Преместване в друго училище е санкция за ученик, която има правно основание в чл. 199, ал.1, т. 4 от ЗПУО. Съгласно чл. 205, ал. 5 от ЗПУО заповедта за налагане на санкция може да се обжалва при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Специални разпоредби относими към правото на оспорване в ЗПУО няма. Следователно са приложими разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс, който в чл.147, ал.1 посочва активно легитимираните правни субекти, които имат право да оспорят административен акт - граждани и организации, чиито субективни права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от директор на училище, който в правоотношенията с учениците има публични правомощия и следователно по смисъла на пар.1 от ДР на АПК е административен орган, като носител на административни правомощия. Заповедта за налагане на санкция по ЗПУО е индивидуален административен акт, поради което и предвид чл.147, ал.1 от АПК може да се оспори от лицата, посочени в закона. Заповедта не поражда правни последици за физическото лице Б. П.. Директорът на училището също не е активно легитимиран да оспорва заповед за санкциониране на ученик, защото съдебното оспорване на административни актове е средство за решаване на спорове между гражданите и организациите, от една страна, и администрацията от друга, а не между държавни органи в това им качество - чл. 120 КРБ и чл. 147, ал. 1 АПК. Поради това определението следва да се остави в сила. На основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение