Решение № 978 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11844/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 12412 от 09.04.2025 г., постановено по адм. д. № 7341/2024 г. Административен съд – София град, трето оТДеление, 74-ти състав, е отменил ревизионен акт № Р - 22220423004470-091-001/26.02.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение 822/17.06.2024г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП в частта, с която е извършено увеличение на финансовия резултат на „ШЕСТ 007“ ЕАД, ЕИК 201092338, за 2021г. със сума в размер на 682 979,48лв. и е определено задължение за 2021г. и 2022г. в общ размер на 156 641,76лв. главница – за сумата от 2 582,06лв. главница, ведно със съответните начислени лихви. С решението съдът е отхвърлил жалбата на „ШЕСТ 007“ ЕАД, ЕИК 201092338, срещу РА № Р-22220423004470-091-001/26.02.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение 822/17.06.2024г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика при ЦУ на НАП, в останалата й част. С решението съдът е осъдил страните за разноски.

Срещу постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от „ШЕСТ 007“ ЕАД, ЕИК 201092338, с адрес за кореспонденция гр.София, [улица], представляван от С. Берг, чрез процесуалния му представител адв.К. Марков. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София град в отхвърлителната му част / а частично и в отменителната/ е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Б. Венева взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Е. Павлова, в качеството й на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт К. Кирилов. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София град в отменителната му част / а частично и в отменителната/ е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт и в тази му част като законосъобразен. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответното по касационната жалба дружество „ШЕСТ 007“ ЕАД, ЕИК 201092338, с адрес за кореспонденция гр.София, [улица], представляван от С. Берг, чрез процесуалния му представител адв.К. Марков, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски.

С решение № 19281 от 05.06.2025г. по същото дело Административен съд София град е отхвърлил молбата на „ШЕСТ 007“ ЕАД, ЕИК 201092338, за тълкуване на решение № 12412/09.04.2025г. по адм.д. № 7341/24г.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „ШЕСТ 007“ ЕАД, ЕИК 201092338, с адрес за кореспонденция гр.София, [улица], представляван от С. Берг, чрез процесуалния му представител адв.К. Марков. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд – София град като неправилно и незаконосъобразно. С нея касационна жалба е допълнена касационната жалба в смисъл, че настоящата съдебна инстанция следва да синхронизира мотивите и диспозитива на първоинстанционното решение относно частта от ревизионния акт, в която е преобразуване на финансовия резултат на дружеството със сумите по фактурите издадени от физическото лице И. Б. и определените в тази връзка задължения за корпоративен данък за 2021г. в размер на 65 715,89лв. и лихви за забава в съответен размер, а при условията на евентуалност да обезсили решението в тази му част.

Ответният по тази касационна жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо оТДеление, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни.

С решението си Административен съд – София град е отменил ревизионен акт № Р - 22220423004470-091-001/26.02.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение 822/17.06.2024г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика при ЦУ на НАП в частта, с която е извършено увеличение на финансовия резултат на „ШЕСТ 007“ ЕАД, ЕИК 201092338, за 2021г. със сума в размер на 682 979,48лв. и е определено задължение за 2021г. и 2022г. в общ размер на 156 641,76лв. главница – за сумата от 2 582,06лв. главница, ведно със съответните начислени лихви. С решението съдът е отхвърлил жалбата на „ШЕСТ 007“ ЕАД, ЕИК 201092338, срещу РА № Р-22220423004470-091-001/26.02.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение 822/17.06.2024г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика при ЦУ на НАП, в останалата й част. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по провеждане на ревизията, в това число издадените заповеди за възлагане на ревизия, за определяне на компетентен орган и прочие, съставения ревизионен акт, извършените действия по събиране на доказателства. На оТДелен ред на стр.4 -5 от решението са възпроизведени констатациите по време на ревизията, в това число подадените годишни данъчни декларации за 2021 и 2022г., размерът на декларираната печалба, отчетените за 2021г. по сметка 602 „Разходи за външни услуги“ по 6бр. фактури издадени от И. Б. с отчетна стойност в размер на 682 979,48 лв., с посочен предмет - посреднически услуги по договаряне продажбата на поименни акции в „GLITNOR H. PLC“, Малта, вписано в Търговския регистър на Малта под номер С8591, седалище и адрес на управление: G. floor & level 1, F. Mansions, Та Xbiex Seafront, Mалта, представените доказателства от издателя на фактурите И. Б., изводите, че неправилно ревизираното лице е отчело разходите по издадените от И. Б. фактури за 2021 г„ тъй като приходите свързани с тях са отчетени през 2020 г. и съгласно нормата на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансово състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал а освен това представените документи и приобщените доказателства не обосновават наличие на реално извършени стопански операции за предоставени посреднически услуги при намиране на потенциални клиенти с цел продажба на поименни акции. Посочено е, че е формиран и извод,че в представените договори за продажба на акции не е споменато наличие на посредник, липсват документи доказващи конкретни извършени действия за изпълнение на задълженията на страните, а в допълнение - от ревизираното лице не са представени документи изхождащи от посредника във връзка с осигурените клиенти и др.; на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО не са признати за данъчни цели разходите в общ размер на 682 979,48 лв. за 2021 г. На стр.6 – 7 от решението са възпроизведени констатациите на ревизиращите органи по отношение отчетени от ревизираното лице по сметка 602 „Разходи за външни услуги“ по фактури №1/04.10.2021 г„ №2/20.12.2021 г. и №3/30.12.2021 г. с отчетна стойност в размер на 839 236,00 лв., издадени от „ДОРМ БГ“ ЕООД с посочен предмет „посреднически услуги по договаряне продажба на поименни акции в GLITNOR H. PLC, Малта“. Посочени са събраните доказателства в тази насока, направеният анализ на същите, изградените констатации аналогични на тези по фактурите, издадени от И. Б., в смисъл че не е доказана реалност на извършените операции, което обосновава липса на документална обоснованост на отчетения разход, който не е признат за данъчни цели на осн.чл.26,т.2 във вр.с чл.10 ЗКПО в общ размер на 839 236,00лв. за 2021г. На стр.7 – 8 от решението са възпроизведени констатациите на ревизиращите органи относно отчетени за 2021г. и 2022г. разходи за командировки и представителни разходи – фактурираните хотелски услуги касаят лица, които не са служители на дружество, не са свързани само с хотелско настаняване, а с ползване на СПА-услуги, храни и алкохолни напитки в ресторанти на хотелски комплекси, поради което не са признати за данъчни цели за 2021г. на осн.чл. чл. 26, т. 1 от ЗКПО сума в размер на 9 578,44 лв. /11 510,06 лв. - 1 931,62 лв. декларирани по чл. 204 от ЗКПО/ и за 2022 г. в размер на 14 623,71 лв. На стр. на решението е възпроизведено и проведеното административно оспорване на съставения ревизионен акт и изводите на решаващия орган /стр.9 – 13/. В решението си първоинстанционният съд е възпроизвел и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, с отбелязване, че то не е оспорено от страните и се кредитира от съда.

След това решаващият съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на ревизионния акт – стр.15 и сл. от решението.

На първо място са изложени мотиви относно приложението на материалния закон, свързано с отчетени от ревизираното лице по сметка 602 „Разходи за външни услуги“ по фактури №1/04.10.2021 г„ №2/20.12.2021 г. и №3/30.12.2021 г. с отчетна стойност в размер на 839 236,00 лв., издадени от „ДОРМ БГ“ ЕООД с посочен предмет „посреднически услуги по договаряне продажба на поименни акции в GLITNOR H. PLC, Малта“. Систематизирани, мотивите на решаващия съд в тази насока се изразяват в следното: 1. Отбелязано е, че нормата на чл.10 ЗКПО предвижда,че един счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Според представените по делото доказателства и неоспорено заключение на вещото лице за съда не оставя място за съмнение,че ревизираните стопански операции са надлежно осчетоводени,съобразно приложимите счетоводни стандарти и нормативни изисквания. 2. Посочено е, че същественият за изхода от спора въпрос е относно това дали е налице реално осъществена стопанска операция,т.е. дали процесните фактури материализират реално извършени доставки, постановка аналогична на спора за реалността на доставките при упражняване на право на данъчен кредит, поради което следва да бъде съобразена установената съдебна практика на националните съдилища, така и на Съда на Европейския съюз по този въпрос. Акцентирано е, че разходите, които не са документално обосновани по смисъла на чл. 10 ЗКПО формират данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 2 ЗКПО. 3. Съдът е възпроизвел части от мотивите по съдебен спор, свързан с оспорване на ревизионен акт 24.04.2023г.,, издаден на доставчика „Дорм БГ ООД от ТД на НАП – Пловдив, с който са определени задължения по ЗДДС по отношение на процесните фактури, издадени към „Шест 007“ ЕАД. Посочено е, че спорът е разрешен с решение на Административен съд – Стара Загора № 444 от 12.12.2023г., постановено по адм.д. № 481/2023г., оставено в сила с решение № 7930 от 26.06.2024г. на Върховния административен съд, осмо оТДеление, постановено по адм.д. № 1583/2024г., като оспореният ревизионен акт е отменен. 4. Първоинстанционният съд е посочил, че противно на твърденията на жалбоподателя, в решенията на съдилищата е формиран извод, че липсва данъчно събитие и не е налице извършването на посредническа услуга от страна на „Дорм БГ“ ООД към „Шест 007“ ЕАД. 5. Отбелязано е, че липсват доказателства за представяне информация във връзка с изпълнението на договора, как се движила самата продажба, относно условията при които е следвало да се извърши същата/ключови елементи при продажба на акции,чиято цена се котира респ. подлежи на постоянна актуализация и може както да се покачи,така и понижи значително/; за извършени от ДОРМ БГ ЕООД действия по изпълнението на тази договор, за осъществен контакт с когото и да било във връзка с реализацията на акциите. 6. Изграден е извод, че вторият елемент от фактическия състав на чл.10,ал.1 ЗКПО - реално осъществена стопанска операция, не е доказан.

На второ място, на стр.17 – 18 от решението, са изложени изводи по отношение на преобразуване на финансовия резултат на дружеството със сумите по фактурите издадени от И. Б.. 1. Отбелязано е, че от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е подписан договор, има издадени фактури и осчетоводени плащания. 2. Прието е, че няма каквито и да е доказателства за участието на посредник при извършване на сделките във връзка с които са извършени плащанията. 3. Отбелязано е, че по отношение на тези фактури е прието налице на основание чл.77,ал.1 ЗКПО, което не кореспондира със събраните по делото доказателства, в частност със заключението на вещото лице, посочващо, че разходите са отчетени съобразно данъчното законодателство в съответната година. Изграден е извод, че макар съображенията в ревизионния акт относно липсата на реални доставки да се възприемат от съда, то не това е приложеното основание за непризнаване на разхода за данъчни цели. Прието е, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази си част поради разминаване на установените факти и приложеното правно основание. 4. В продължение е посочено, че анализа на приложимият счетоводен стандарти и като се вземе предвид,че дължимоста на възнаграждението във връзка с договора от 05.04.2020г. е уредена с Протокол от 11.09.2021г. между жалбоподателя и И. Б., съдът приема, че отчитането на разхода не е в нарушение на счетоводното законодателство; същият е отчетен в счетоводството на жалбоподателя през същата година – 2021 и през нея е следвало същият да се признае, при липса на други посочени основания за непризнаването му. Акцентирано е, че ответника не излага никакви съображения във връзка с посоченият протокол, респ. защо не/кредитира същият и изобщо счита ли,че той не следва да се кредитира. 5. Изложени са мотиви, че за съдебния състав не са налице данни, позволяващи да приеме посоченият протокол за несъответен на волята на страните досежно размера на възнаграждението, а съответства ли тази дължимост на реално извършената дейност е въпрос неподведен под съответната правна квалификация в РА, а едно произнасяне в подобен смисъл от съда би представлявало нарушаване пределите на правораздавателната му компетенция. 6. В продължение е прието, че съдът счита за незаконосъобразно е определен и дължим данък от ревизията в размер на 2 582,06лв. Изводът е обоснован от констатацията за неправилно посочената в РА и РД стойност на фактурата от 25.08.2021г. издадена от И. Б. /посочена 201 845,30лв. наместо 176 024,70лв/, и заключението на вещото лице във връзка с дължимият размер на данъка при корекция на грешката, а именно – вместо 155 179,39лв. дължима е сумата от 152 597,33лв., т.е. с 2 582,06лв. по-малко. 7. На оТДелен ред са изложени мотиви защо съдът приема, че грешката в стойността на фактурата е допусната в ревизионния акт, а не в самата фактура.

На стр.19 от решението са мотивите на съда относно материалната законосъобразност на акта в частта за непризнатите разходи за командироване и хотелско настаняване. На първо място са възпроизведени относимите правни разпоредби на ЗКПО относно не/признаване на извършени разходи от данъчните субекти. Прието е, че разходи, които не са свързани с дейността не са документално обосновани, формират данъчни постоянни разлики по чл.26, т.1 и т.2 ЗКПО и тях се увеличава счетоводния финансов резултат. Изложени са мотиви, че представените в хода на ревизията първични счетоводни документи удостоверяват счетоводно извършването на разхода, но не установяват връзката му с дейността на дружеството. Отбелязано е, че доказването на тази връзка е в тежест на задълженото лице, но от негова страна такива доказателства не са представени по делото.

На стр.19 от решението е изграден генерален извод /цитиран дословно от решението/, в смисъл че „ ревизионният акт следва да се отмени в частта с която не са признати разходите по издадените от И. Б. фактури за 2021г. в размер на 682 979,48лв.,респ. е увеличен данъчния финансов резултат на дружеството с посочената сума, както и е начислен неправилно данък в размер на 2 582лв.; оспорването следва да бъде отхвърлено в останалата му част.“.

На стр.19 – 22 са изложени мотиви относно размера на дължимите разноски от страните.

Решението на Административен съд – София град е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В касационната жалба на директора на Д“ ОДОП“ – София се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в отменителната му част поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържат се доводи, че първоинстанционният съд е неправилно първоинстанционният съд е приложил материалния закон, като е приел, че неправилно финансовия резултат на дружеството по фактурите на физическото лице И. Б. е преобразуван на основание чл.77,ал.1 ЗКПО. На оТДелен ред се поддържат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон по отношение на изводите на първоинстанционния съд за допуснатата техническа грешка във фактура № 10…110/25.08.2021г.

В касационната жалба на „ШЕСТ 007“ ЕАД, ЕИК 201092338, се поддържат оплаквания, че е налице съществено разминаване между решаващите мотиви на съда и постановения диспозитив, поради която причина дружеството оспорва цялото съдебно решение. Излагат се конкретни доводи по оТДелните изводи на първоинстанционния съд. В касационната жалба на дружеството против решението на административния съд по тълкуване на първоначалното решение, са развити допълнително аргументи за нищожност на първоинстанционното решение.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Тъй като в касационната жалба се поддържа оплакване за нищожност и недопустимост на оспореното решение, тези оплаквания следва да бъдат разгледани приоритетно, доколкото обсъждането на правилността на решението предполага същото да е действително и допустимо.

Съгласно правната теория, нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно съдебно решение. А валидно съдебно решение е решението, което отговаря на следните критерии: постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав; решението е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, решението да е постановено в писмена форма и да е подписано от състава; решението да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

С оглед на данните по делото и доводите на страните, настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционното решение е нищожно, тъй като същото не изразява волята на съда по начин, който да позволява извеждане на нейното съдържание.

Аргументите на настоящата съдебна инстанция се свеждат до следното:

1. С оспорения ревизионен акт № Р - 22220423004470-091-001/26.02.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение 822/17.06.2024г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, на „ШЕСТ 007“ ЕАД, ЕИК 201092338, с адрес за кореспонденция гр.София, [улица], представляван от С. Берг, в резултат на преобразуване на финансовия резултат на дружеството, за данъчни периоди 2021г. и 2022г. са определени допълнителни задължения за корпоративен данък общо в размер на 156 641,76лв. главници и лихви за забава в размер на 40 980,01лв., или общо 197 621,80лв.

2. Според диспозитива на съдебния акт ревизионен акт № Р - 22220423004470-091-001/26.02.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение 822/17.06.2024г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, се отменя в частта, с която е извършено увеличение на финансовия резултат на „ШЕСТ 007“ ЕАД, ЕИК 201092338, за 2021г. със сума в размер на 682 979,48лв. и е определено задължение за 2021г. и 2022г. в общ размер на 156 641,76лв. главница – за сумата от 2 582,06лв. главница, ведно със съответните начислени лихви. В същото време в решението са изложени мотиви, че ревизионния акт е незаконосъобразен в частта му, в която не са признати разходите по издадените от И. Б. фактури за 2021г. в размер на 682 979,48лв.,респ. е увеличен данъчния финансов резултат на дружеството с посочената сума, както и е начислен неправилно данък в размер на 2 582лв. Каква е била волята на съда относно това в кои части ревизионния акт се отменя, съответно се потвърждава, не става ясно и от решението по тълкуване на първоначалното решение, постановено по искане на жалбоподателя. Според мотивите и диспозитива на решението за тълкуване, ревизионният акт е отменен единствено в частта му за сумата от 2 582,06лв. главница и следващи се лихви. Това следва от изложените в него решение мотиви: цитирани дословно – „Т.е. отменен е РА за сумата от 2 582,06лв. главница и следващите и се лихви като част от едно от определените с РА задължения,следствие от извършено увеличение на финансовият резултат с конкретна сума и определено данъчно задължение. Всъщност съдът е описал абсолютно всичко необходимо за инидивидуализация на акта и разпоредителното волеизявление в РА и като следствие – коя част от него отменя.“.

3. Изводи за липса на изразена воля на съда относно законосъобразността/незаконосъобразността на ревизионния акт могат да бъдат изведени и от подадените касационни жалби от страните, както и от действията на първоинстанционния съд по тяхното администриране.

Касационната жалба на директора на Д „ОДОП“ – София е на л.3 и сл. от настоящето дело. Според този касатор, той оспорва решението в частта му, с която ревизионния акт е отменен в частта, в която не са признати разходите по издадените от И. Б. фактури за 2021г. в размер на 682 979,48лв.,респ. е увеличен данъчния финансов резултат на дружеството с посочената сума, както и е начислен неправилно данък в размер на 2 582лв. С разпореждане № 14334 от 25.04.2025г. /л.8 от делото/ жалбата е оставена без движение, като е указано на жалбоподателя да внесе 1580лв. държавна такса. Макар и в разпореждането да не се съдържат мотиви относно посочения размер на таксата, при съобразяване на нормата на чл.227а,ал.3 АПК се следва извод, че същият е определен върху целия размер на задължението по ревизионен акт – 197 621,80лв. общо главница и лихви, т.е.първоинстанционния съд приема, че с решението ревизионният акт е отменен изцяло.

По сходен начин стоят нещата и с подадената касационна жалба на „ШЕСТ 007“ ЕАД /л.16 и сл. от настоящето дело. В нея се акцентира, че е налице разминаване между решаващите мотиви и диспозитива, поради което се оспорва цялото решение. С две разпореждания - № 21497 от 23.06.2025г. ,л.90 от делото, и № 26549 от 06.08.2025г. ,л. 102 от делото, дружеството касатор е задължено да внесе общо държавна такса за обжалване на първоинстанционното решение в размер на 1 560,32лв. Въпросната държавна такса при съобразяване на чл.227а,ал.3 АПК съответства на целия размер на задължението по акта, т.е. по жалбата на дружество решаващият съд приема обратното - че с решението ревизионният акт е потвърден изцяло.

Предвид изложеното следва да бъде прието, че оспореното първоинстанционно решение не изразява волята на съда по начин, който да позволява извеждане на нейното съдържание. Налице е нищожно решение, което съгласно чл. 221,ал.6 АПК следва да бъде прогласено за такова, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за постановяване на ново правно валидно решение от друг състав.

Като свързано с първоинстанционното решение, следва да бъде отменено и решение № 19281 от 05.06.2025г. по същото дело, с което Административен съд София град е отхвърлил молбата на „ШЕСТ 007“ ЕАД, ЕИК 201092338, за тълкуване на решение № 12412/09.04.2025г. по адм.д. № 7341/24г.

При условията на чл.226,ал.3 АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото в настоящата съдебна инстанция.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.6 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо оТДеление,