Решение № 7734 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9448/2014 г.

Решение № 7734 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9448/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалбата на "Булгартабак Холдинг" АД със седалище в гр. София, представлявано от изпълнителния директор Венцислав Златков Чолаков, подадена чрез пълномощник, срещу решение № 577-ПД от 23.06.2014 г. на заместник-председателя на Комисия за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което на дружеството е приложена принудителна административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК, а именно - да не подлага на гласуване т. 12 от дневния ред на редовното годишно общо събрание на акционерите на дружеството, насрочено за 30.06.2014 г., съответно за 18.07.2014 г. при липса на кворум, със съдържание: "Т. 12. Одобряване на сделки по чл. 114 ЗППЦК, описани в мотивиран доклад - приложение към материалите за общото събрание. Проект за решение: общото събрание одобрява сделките, извършени при условията на чл. 114 ЗППЦК, които са подробно описани в мотивирания доклад. " Жалбоподателят релевира доводи за незаконосъобразност на административния акт и твърди, че същият е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и в нарушение целта на закона. Излага становище, че мотивираният доклад е изготвен в съответствие с разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 2/17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа (Наредбата), като проекторешението отговаря на въведените условия и ред по чл. 114 и чл. 114а ЗППЦК. Иска отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. Ответникът - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", чрез пълномощника си, оспорва жалбата, като излага съображения за нейната неоснователност. Върховният административен съд, след като обсъди отделно и в съвкупност доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, приема следното: "Булгартабак Холдинг" АД е публично дружество, надлежно вписано в регистъра на публичните дружества по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН. Дружеството е предоставило по електронен път покана за свикване на редовно годишно общо събрание на акционерите на публичното дружество, насрочено за 30.06.2014 г., съответно за 18.07.2014 г. в хипотезата на чл. 115, ал. 12 ЗППЦК. В дневния ред на събранието е включена точка, попадаща в приложното поле на чл. 114, ал. 1 ЗППЦК. В съответствие с чл. 114а, ал. 1 ЗППЦК към материалите на събранието е приложен мотивиран доклад от Съвета на директорите на "Булгартабак Холдинг" АД за условията и целесъобразността на сделките. Предмет на овластяване от страна на акционерите на дружеството са предложенията за сключване на договори за поръчителство, съответно встъпване като страна на дружеството по договори за кредит, сключени между "Юробанк България" АД, от една страна, и от друга - "София БТ" АД/ "Плевен БТ" АД. След като е изискал и подложил на анализ доказателствата, представени от жалбоподателя във връзка със сключените договори, регулаторният орган е установил, че мотивираният доклад не защитава в пълнота интересите на акционерите, като от него същите не могат да си изградят информирано становище във връзка с предложението. Приел е, че в доклада не е посочена стойността на сделката, по която публичното дружество ще встъпи като поръчител. Установено е само обстоятелството, че максимално разрешеният размер на сделките е до 30 000 000 лв., с редовна лихва -тримесечен Софибор плюс договорна надбавка, съответно наказателна лихва, представляваща договорна лихва плюс наказателна надбавка (неустойка) при просрочие. От тези данни не е е ясно за акционерите каква е действителната стойност на сделките, при какви условия са сключени договорите за кредит. Според регулатора, не става ясно и с какви дълготрайни активи ще бъдат обезпечени договорите, по които встъпва като поръчител "Булгартабак Холдинг" АД. Липсва информация относно съществуващите рискове при пристъпване на евентуално принудително изпълнение. Ответникът е констатирал, че в т. 4 от мотивирания доклад е включена нова, трета сделка, по която страна е публичното дружество и за която липсва каквато и да е информация. Съветът на директорите иска да получи одобрение за сключване на договор за продажба на акции - 32,61% от капитала на "Табак Маркет" АД, на "Благоевград БТ" АД, с оглед преструктуриране дяловото участие на жалбоподателя в групата дружества "Булгартабак". Конкретни съображения, писмени материали и информация за този договор липсват както в доклада, така и към поканата за свикване на общото събрание. След подробен анализ на фактите и обстоятелствата, изложени в мотивирания доклад на "Булгартабак Холдинг" АД, административният орган е постановил оспореното решение. С него, след като е установил наличие на фактите от хипотезата на чл. 114 ЗППЦК, вр. чл. 46 от Наредба № 2/2003 г. на КФН, на основание чл. 213, ал. 4, вр. чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК е задължил публичното дружество да не гласува т. 12 от дневния ред на редовното годишно общо събрание на акционерите на дружеството, насрочено за 30.06.2014 г., съответно за 18.07.2014 г., предвиждащо одобряване на сделки по чл. 114 ЗППЦК, а именно: сключване на договори за поръчителство, съответно встъпване на "Булгартабак Холдинг" АД като страна по договор за кредит № 100-1446/18.02.2014 г. между "Юробанк България"АД и "София-БТ" АД, както и по договор за кредит № 100-1434/19.12.2013 г. между "Юробанк България" АД и "Плевен-БТ" АД, както и одобряване прехвърлянето на притежаваните от "Булгартабак Холдинг" АД 48 604 000 броя поименни обикновени акции от капитала на "Табак Маркет" АД на "Благоевград БТ" АД. Оспорваното решение е издадено от компетентен орган. Ресорният заместник-председател на КФН е оправомощен да приложи конкретни мерки, които в максимална степен да защитят интереса на инвеститорите. При така предоставената от законодателя оперативна самостоятелност за избора на вида на принудителната административна мярка, рамката на упражняване на властническото правомощие е очертана от целта на закона, пропорционалността на ПАМ и при съобразяване на характера и естеството на нарушението. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 8, ал. 1 ЗППЦК заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" осъществява регулирането и надзора върху дейността на дружеството. Съгласно чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗППЦК заместник-председателят на комисията, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", има правомощието, когато установи, че поднадзорни лица са извършили дейност в нарушение на този специален закон или са застрашени интересите на инвеститорите, да приложи принудителна административна мярка. Решението е издадено в изискуемата от закона форма, посочени са фактически и правни основания за издаване на акта. В хода на съдебното производство органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са разпоредбите на чл. 213 и чл. 215 ЗППЦК. Жалбоподателят е уведомен за образуваното административно производство, дадена му е възможност да се запознае с материалите по преписката, да представи възражения и доказателства. Органът се произнесъл, след като изяснил релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби. Публичното дружество по смисъла на чл. 110, ал. 1 ЗППЦК е акционерно дружество, за което е налице поне едно от посочените в нормата обстоятелства. Спецификата на публичното дружество по отношение общата уредба на акционерното дружество по Търговския закон обосновава специални изисквания към неговата дейност, управление и права на акционерите, заложени в закона. Нормата на чл. 115, ал. 2 от ЗППЦК регламентира, че поканата за общо събрание на публичното дружество, наред с предвидената в специалния закон информация, следва да включва и информацията по чл. 223, ал. 4, т. 5 от ТЗ, а имено дневен ред на въпросите предложени за обсъждане, както и конкретни предложения за решения. Посочените разпоредби следва да се тълкуват в съответствие с предвидения в чл. 110в от ЗППЦК принцип на информираност на акционерите, за да могат те в пълна степен да упражняват своите права, включително правото им на участие в общото събрание и правото им на глас. Задължението за своевременно информиране на акционерите е регламентирано и в Преамбюла на Директива 2007/36/ЕС относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар. В Директива 2007/З6/ЕО е предвидено, че всички акционери следва да имат достатъчно време да разгледат документите, които предстои да бъдат внесени на общото събрание, и да решат как да гласуват своите акции. С тази цел трябва да се дава навременно предизвестие за общото събрание, а на акционерите да се осигурява пълната информация, която предстои да бъде внесена на общото събрание. Правото на акционерите да включват точки в дневния ред на общото събрание и да внасят предложения за решения по точки от дневния ред следва да бъде подчинено на правилото всички акционери винаги да получават своевременно окончателната версия на дневния ред, за да се подготвят за дискусията и гласуването на всяка точка от дневния ред. Заместник-председателят на КФН е приел, че липсва информация относно стойността на сделката. Представената информация за общата стойност на кредитите не отразява точния размер на задължението на "София-БТ" АД и "Плевен БТ" АД, включващо лихва, главница, евентуални такси, свързани с управлението на кредита, по който адресатът на акта ще встъпи като поръчител със свои активи. В доклада е посочен начинът на определяне на договорната и наказателната лихва, но не и конкретната им стойност, въпреки че по силата на чл. 114, ал. 4 ЗППЦК в стойността на задълженията по ал. 1 и ал. 2 се включват и договорните лихви. Поради което информацията в мотивирания доклад органът оценява като подвеждаща. Жалбоподателят оспорва посочените съображения с аргумент, че договорената лихва представлява търговска тайна, поради което не може и не следва да бъде разкривана. Това съображение е неоснователно. Позоваването на подобно изключение от общото изискване на чл. 46 от Наредбата е възможно само в хипотезата на чл. 46, ал. 2 от подзаконовия нормативен акт, и то - при доказан от дружеството риск от настъпване на конкретни вреди от публикуването на информацията. Аналогична възможност е предвидена и в чл. 114а, ал. 3 ЗППЦК, където е въведено изискването данните, чието оповестяване може да доведе до настъпване на вреди, да не бъдат разкрити, като посоченото обстоятелство бъде оповестено. В процесния казус липсват подобни твърдения, липсва и подобно оповестяване. Съществените елементи по договора за заем са предмета на същия, страните, размера на заема, размера на лихвата, ако такава е уговорена и срока за погасяване. Всички останали обстоятелства могат да бъдат съществените по смисъла на цитираната разпоредба на наредбата, ако се отразяват на информираното решение на акционерите или крият риск да ги подведат в избора. Такива са, както е приел административният орган, и рисковете от евентуално принудително изпълнение, което може да бъде насочено към активите на дружеството. Информация за тези условия по сделките липсва, а те са съществен техен елемент. Докладът по чл. 46, ал. 1 от Наредбата се представя пред общото събрание на акционерите на дружеството. По смисъла на чл. 158 и сл. ТЗ, чл. 221 ТЗ общото събрание е основният орган на акционерното дружество, притежаващо най-пълен обем правомощия във връзка с дружествените работи, в т. ч. и сливане, преобразуване и прекратяване на самото дружество. Общото събрание избира и органите на управление на АД. В този контекст да се твърди, че информацията не следва да бъде представяна на общото събрание поради необходимост от защита на търговска тайна, означава акционерното дружество да има тайна само от себе си или самото общо събрание да бъде поставено в условията на търговска тайна, респ. търговско неведение, за действията на избраните от него органи на управление. Именно в този смисъл и нормата на чл. 114 ЗППЦК предвижда задължение и ограничение на избраните от общото събрание органи да предприемат действия без изричното им овластяване за това. Без наличието на конкретните условия и съображения за сключване на сделката няма как да настъпи валидно овластяване поради факта, че общото събрание не може да формира воля по неизвестно нему обстоятелство. Приложимите ЗКФН и ЗППЦК възлагат на Комисията за финансов надзор контролни, надзорни и регулаторни функции, поради което е предвиден и широк обем правомощия, насочени към тяхното реализиране. В този смисъл е и правото да изискват, получават и проверяват информация. Евентуална злоупотребата с права от страна на регулатора би представлявала основание за неразкриване на информация - търговска тайна, каквато хипотеза обаче липсва в конкретният казус. Липсва и изрична референция в мотивираният доклад към неразкриване на конкретното съображение на посоченото основание. Разпоредбата на чл. 24 и сл. ЗКФН въвеждат за регулатора ограничения при обработката, получаването и съхранението на информация, представляваща професионална и търговска тайна. Тази информация се ползва със защита и не може да бъде предоставяна на други лица от страна на комисията. При това положение е нормативно необосновано схващането, че предоставянето информацията на регулаторния орган е неправомерно и би причинило значителни вреди. Такива биха могли да настъпят едва при разпространение на подобна информация в нарушение на закона, която несъществуваща хипотеза не представлява основание за възпрепятстване на органа при упражняване на компетенциите и изпълнение на задълженията му. Уговорката на наказателните лихви по договорите също е елемент от тези договори, в частта за последиците при неизпълнение на договорните задължения. Лихвата е възнаграждението, което длъжникът на пари или заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тя е гражданският плод и се дължи по силата на възникнало правоотношение, като нейният размер се определя от размера на капитала и времето на ползването му. Това е лихвата, която се уговаря при договора за заем и това не е лихвата за забава, а насрещната, основната престация на заемополучателя. Затова законодателят е предвидил в чл. 114, ал. 4 ЗППЦК, че в стойността на задълженията се включват и договорените лихви. Отговорността при неизпълнение не е ограничена до размера на уговорената неустойка, а кредиторът да има право да претендира и обезщетение за по-големи вреди, тъй като уговорената в договора неустойка за забава принципно не изключва възможността на кредитора да претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва вместо договорната неустойка или над нейния размер. Затова този елемент от договора е съществен и следва да бъде оповестен, за да е пълна информацията за акционерите и да не е подвеждаща. Поради това и на основание чл. 114а, ал. 1 ЗППЦК, вр. чл. 46, ал. 1, т. 1 от Наредбата, законосъобразен е изводът на административиня орган, че в мотивирания доклад липсва описание на стойността на сделката и в частност - посочване на лихвеният процент, при който следва да бъде отпуснат описаният кредит, което води до нарушаване интересите на акционерите и лишаването им от право на информиран избор. Макар договорите за кредит да са със страни "Юробанк България"АД и "София-БТ" АД / "Плевен БТ" АД, то договорите за поръчителство ще обвържат по аналогичен, т. е. при същият ред и условия, начин и "Булгартабак Холдинг" АД. Поради това стойността на сделката има самостоятелно значение по отношение на публичното дружество. В този смисъл мотивираният доклад следва да съдържа информацията, относима и към самостоятелния договор за кредит между "Юробанк България"АД и "София-БТ" АД/ "Плевен БТ" АД. Дори и в хипотезата на чл. 139 ЗЗД, ще бъде налице задължение за оповестяване на конкретната информация, тъй като разликите в задължението предполагат различна по размер, но идентична по същество съзадълженост. С оспореното решение е прието, че докладът не съдържа информация за евентуалните рискове, произтичащи от договора за поръчителство, които могат да произтичат от солидарността по чл. 138, ал. 1 ЗЗД, т. е., при неплащане е възможно банката да поиска изпълнение на всички задължения от солидарният длъжник. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗППЦК съдържа забрана за управителните органи на публичното дружество да извършват определен кръг сделки без предварителното съгласие на общото събрание на акционерите. Става дума за правило, защитаващо инвеститорите при сделки, при които по презумпция може да се стигне до тяхното увреждане. Въведените рестрикции с цитираната разпоредба целят упражняването на контрол от страна на акционерите върху дейността на публичното дружество, при което, по принцип, вземането на всички оперативни решения е максимално отдалечено от акционерите-инвеститори. Ограниченията по чл. 114 ЗППЦК се отнасят до предоставяне като обезпечение на дълготрайни материални активи, собственост на публичното дружество. Общото събрание на акционерите трябва да вземе информирано решение и в случаите, когато в полза или в тежест на публичното дружество възникват права или задължения над определените в закона лимити. В тези случаи попада и учредяване на поръчителство или друга форма на гаранция (поемане на дълг, встъпване в дълг, банкова гаранция), тъй като всички подобни фигури имат за последица именно възникване на задължение. Следва да се отбележи, че при учредяване на реални обезпечения е от значение не стойността на обезпечаваното вземане, а стойността на залаганото или ипотекирано имущество (в случая дълготрайни активи на публичното дружество). Оценката на вземанията и задълженията от гледна точка на ЗППЦК се извършва, като към стойността на вземането или задължението се прибавят уговорените лихви (договорни, наказателни). Законът не посочва периода, за който следва да се изчисляват лихвите, но несъмнено това е целият срок на договорения кредит. По същество в доклада е налице описание на икономическата изгода за дружеството от предлаганата сделка, но тя е обща. Не е предоставена на акционерите такава информация, която да не оставя съмнение и да не подвежда акционерите при взимането на информирано решение. В т. 4 от мотивирания доклад е включено предложение за одобряване на прехвърляне на притежавани от "Булгартабак Холдинг" АД поименни безналични акции на "Благоевград БТ" АД, което по същество представлява нова сделка, за която липсва каквато и да е информация в доклада. Липсата й безспорно представлява както нарушение на чл. 46 от Наредбата, така и на законовия принцип за информиран избор на акционерите на публичното дружество. Предложението за сключване на конкретната сделка попада под условието на чл. 114, ал. 1 ЗППЦК. За тази сделка липсват каквито и да са материали и информация, които да са включени в поканата за общото събрание на акционерите, съгласно чл. 115, ал. 2 ЗППЦК. Разпоредбите, свързани със свикването и провеждането на общо събрание на акционерите на публично дружество, имат императивен характер и са гаранция за реалното упражняване на предоставената на акционерите възможност да вземат участие в управлението на дружеството и да контролират извършваните от него дейности. Предвид изложеното, оспореното решение на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", е законосъобразно, постановено в рамките на предоставените му правомощия по чл. 212, ал. 1 ЗППЦК и в съответствие с материалноправните разпоредби на чл. 114 ЗППЦК, чл. 46 от Наредба № 2/2003 г. на КФН и чл. 115, ал. 2 ЗППЦК. Жалбата, поради неоснователност на наведените в нея съображения и отсъствие на основания за отмяна на административния акт, следва да бъде отхвърлена. Воден от горното, Върховният административен съд