Определение № 272 от 28.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 566/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е по делото молба с вх. № 15975/01.09.2025 г., подадена от ответника по касация “М. - СФК” ООД, ЕИК[ЕИК], с искане за допълване на определение № 1539/22.05.2025 г., постановено по настоящото дело, като му се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение за отговор на касационна жалба с вх. № 9121/30.12.2024 г. в размер на 4 160 лева, на жалба с вх. № 9122/30.12.2024 г. - от 2 800 лева, и на жалба с вх. № 9123/30.12.2024 г. - от 1 000 лева. В дадения срок касаторите Р. М. Ц., М. Й. Д., М. П. М., П. М. Д. и “СТИЛ-М” ЕООД не са изразили становище по направеното искане. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, намира следното: Молбата за допълване на определението на ВКС в частта за разноските е подадена от легитимирано лице. Същата следва да се приеме, че е депозирана в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, считано от 27.08.2025 г. – датата на връчване на страната на частната жалба на касаторите срещу посоченото по-горе определение, и при липса на данни за по-ранна дата на узнаване от страната. С оглед на това молбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С определение № 1539/22.05.2025 г. по т.д. № 566/2025 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., потвърдено в обжалваната част с определение № 2981/23.10.2025 г. по ч.т.д. № 1805/2025 г. на ВКС, ТК, I т.о., са оставени без разглеждане касационна жалба с вх. № 9121/30.12.2024 г. на Р. М. Ц. против решение № 302/20.11.2024 г. по в.т.д. № 175/2024 г. на Апелативен съд – Варна в частта по иска за обявяване за относително недействителен по отношение на “М.-СФК” ООД на договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 03.12.2012 г., сключен между касатора Ц. и И. Р. Ц., както и касационна жалба с вх. № 9122/30.12.2024 г. на М. Й. Д., М. П. М. и П. М. Д. и с вх. № 9123/30.12.2024 г. на “СТИЛ - М” ЕООД против въззивното решение в атакуваната от всеки от тях част. С определение № 2981/23.10.2025 г. по т.д. № 566/2025 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., не е допуснат касационен контрол на въззивното решение в подлежащата на касационен контрол част по жалбата на Р. Ц.. При тези данни и при липса на изразено становище от страна на касаторите настоящият състав намира, че искането по чл. 248 ГПК следва да бъде уважено и да бъде допълнено определение № 1539/22.05.2025 г. в частта за разноските, като в полза на ответното дружество се присъди адвокатското възнаграждение в претендираните и установени размери. Сумите се превалутират в евро при спазване правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г., при фиксиран курс 1,95583 лева/1 евро. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,