Определение № 8425 от 11.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 117/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на прокуратурата на Република България срещу определение № 21777 от 30.10.2024 г., постановено по адм.д. № 9558/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на Прокуратурата на Република България срещу разпореждане № 11-00-1427 от 02 септември 2024 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, като делото е изпратено на директора на ТД на НАП Пловдив за произнасяне по законосъобразността на разпореждането на публичния изпълнител. Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон – основание за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Претендира разноски Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащо на обжалване определение, като разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да определи частната жалба като неоснователна, тази съдебна инстанция съобразява установените по спора факти. С разпореждане изх. № 11-00-1427 от 2 септември 2024 г. публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив е отказал да образува изпълнително производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК по изпълнителен лист № 115 от 08 август 2024 г. срещу А. А. С., който е осъден да заплати на Националната следствена служба разноски по досъдебно производство в размер на 9547, 90 лв. Разпореждането е издадено на основание чл. 226 от ДОПК. Срещу разпореждането е подадена жалба от Прокуратурата на Република България, като е образувано адм.д. № 9558 от 2024 г. по описа на Административен съд София град. Административен съд София град е оставил жалбата без движение, като е дал указания на жалбоподателя да посочи дали е обжалвал разпореждането на публичния изпълнител пред директора на ТД на НАП Пловдив. При съобразяване на обстоятелството на неотстраняване на нередовностите на жалбата, жалбата е оставена без разглеждане Определението е правилно. Разпореждането на публичния изпълнител, с което е отказано да се образува производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК по издадения изпълнителен лист, е издадено на основание чл. 226 от ДОПК. Несъмнено е обстоятелството, че отказът на публичния изпълнител да образува производство по принудително изпълнение е действие по принудителното изпълнение по смисъла на чл. 220 и сл. от ДОПК на публичния изпълнител, който в изпълнение на правомощията си е издал разпореждане по чл. 226, ал. 1 от ДОПК. Прокуратурата, в качеството си на взискател е поискала образуване на производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК. Не се спори между страните, че разпореждането, издадено по това искане не е обжалвано пред по-горестоящия административен орган. Съгласно чл. 144, ал. 1 от ДОПК, по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издадени от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Глава осемнадесета от ДОПК предвижда задължително обжалване на ревизионните актове по административен ред. По отношение на съдебното обжалване на ревизионните актове, чл. 156, ал. 2 от ДОПК предвижда, че ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. При съобразяване на приложимостта на посочените разпоредби следва извода за правилност на обжалваното определение на първоинстанционния съд. Разпореждането на публичния изпълнител, с което се отказва образуването на изпълнително производство несъмнено е акт на орган по приходите по чл. 226, ал. 1 от ДОПК, и като такъв съгласно правилото на чл. 144, ал. 1 от ДОПК подлежи на обжалване по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове. Не е налице предвидено изключение от това правило, каквото разбиране се съдържа в частната жалба. Едновременно с това, независимо от правилото на чл. 266, ал. 1 от ДОПК, не може да се изключи правото на прокуратурата в качеството й на взискател да обжалва това действие по принудителното изпълнение, още повече, че в качеството й на взискател й е дадено правото да обжалва решението на решаващия административен орган по чл. 268 от ДОПК. Възможността на взискателя да обжалва отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие е предвидена и в чл. 435 от ГПК. От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски, което е основателно, като на Националната агенция за приходите следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази направените фактически и правни изводи, Върховният административен съд, първо отделение