Решение № 75 от 20.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 8/2009 г.

Решение № 75 от 20.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 8/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Ц. к. с. срещу Решение № 181 от 30.09.2008 г. по т.д. № 1252/2008 г. на Софийския апелативен съд с което е оставено в сила решението от 18.03.2008 г. по гр.д. № 233/2006 г. на Б. окръжен съд. С него първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от ЦКС срещу П. к. "В." гр. Г. иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата 55 000 лв. Основанието на което е допуснат касационен контрол е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - противоречива съдебна практика на ВКС по съществения материалноправен въпрос относно характера на предоставените от фонд "Инвестиции" на ЦКС средства, имащ обуславящо значение за преценката дължат ли връщането им кооперациите (които са ги получили) на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД. В касационната жалба, ЦКС се позовава на неправилност на въззивното решение, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - чл. 281, т. 3 ГПК. Счита за неправилен изводът на САС, че между страните не е възникнало валидно заемно правоотношение, като предоставените на ответната к. средства са бюджетни и това изключва правото на ЦКС да иска възстановяването им. Искането му е за касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като бъде уважен предявеният иск, ведно с лихви и разноски. Ответникът по касация П. к. "В.", чрез пълномощника си изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила. Като взе предвид становищата на страните на основание чл. 290, ал. 2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на I т.о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата 55000 лв. Твърдението по исковата молба на ЦКС е, че на 16.12.1998 г. и на 30.12.1998 г. с платежни нареждания превел на ПК "В." общо сумата 55000 лв., представляваща временна финансова помощ от Ф. "И." с цел закупуване на тунел за шоково замразяване с манипулационна и хладилна камера за съхранение. Предвиден е 3-годишен срок за погасяване на задължението. Средствата са били предоставени по искане на ответната к., материализирано с молба от 19.10.1998 г. и приложена към нея икономическа обосновка на проекта. Искането е било общо за 220000 лв., като разликата над исковата сума е била изплатена на кооперацията до м. VI.1999 г. Поради изтичане на тригодишния срок и липсата на погасяване на задължението от ПК "В.", претенцията за връщане на сумата е предявена 18.12.2006 г. по исков ред, ведно с претенцията за заплащане на законна лихва и разноски. Получаването на сумата е безспорно. Последователно подържаната теза на ПК "В." е, че средствата са били предоставени на кооперацията като инвестиция, а не по договор за заем и тя не дължи връщането им. При условията на евентуалност е противопоставила възражението, че искът е погасен с изтичането на 5-годишна давност в случай, че съдът приеме наличието на договор за заем. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска. За да остави в сила решението на БлОС, въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищеца, че сумата е предоставена на ответната к. именно като заем. Позовал се не само на това, че сключването на договор за заем не е доказано, а е обосновал тезата си и с разбирането, че средствата от фонд "Инвестиционен" на ЦКС представляват държавни средства, предоставени му за оперативно управление при осъществяването на целите по чл. 59, ал. 3, т. 1 ЗДПч (отм.) - инвестиции и субсидии за подпомагане дейността на кооперациите. Т.е. касае се за безвъзмездна финансова помощ на ПК "В." - неподлежаща на връщане. С. на настоящата съдебна инстанция е следното: Както бе посочено по-горе, касационният контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Противоречивата съдебна практика е материализирана в: А./ Решение № 140 от 30.04.2008 г. по т.д. № 805/2007 г. на ВКС-ТК, II т.о. с което е прието, че средствата, отпуснати от Ф. "И." на ЦКС съставляват безвъзмездна финансова помощ за кооперацията и не подлежат на връщане на основание чл. 240 ЗЗД и Б./ Решение № 114 от 24.01.2007 г. по т.д. № 704/2006 г. на ВКС-ТК, II т.о.; Решение № 441/2007 г. по т.д. № 191/2007 г. на ВКС-ТК, I т.о. и Решение № 487 от 9.07.2008 г. по т.д. № 96/2008 г. на ВКС-ТК, II т.о. с които е прието, че средствата са отпуснати по договор за заем и подлежат на връщане на това основание. Фонд "Инвестиции" е предназначен за финансиране на проекти на кооперациите и средствата не подлежат на връщане на ЦКС, като заемни такива. Доколкото спорното задължение, срокът и редът за погасяването му са възникнали по време на действие на два закона - ЗДПч (отм.) и ЗКПдО, то следва да бъде разгледан режимът по формирането на фонда и разходването му, по отношение на всеки от тях. При действието на Закона за данъка върху печалбата, регламентирането на дейността на фонда към ЦКС и начините за набиране на средствата и изразходването им е уреден с чл. 59, ал. 1 ЗДПч (отм.) и чл. 55, ал. 1 ППЗДПч (отм.). Т.е. попълването на фонда не е от средства на ЦКС, а е от преотстъпени за срок от 5 години суми от данъка върху печалбата, като предназначението им е да бъдат изразходвани за инвестиционни цели и субсидии - т. 3 на чл. 59, ал. 1 ЗДПч (отм.). Сходен е и режимът по ЗКПдО, като различен е срокът по чл. 61г ал. 1 на този закон, но способът за набирането и начинът за изразходване са аналогични, макар и при по-детайлно уреждане в новоприетия закон. От тълкуването на ал. 4 предл. 2 на чл. 61г ЗКПДО следва изводът, че средствата, отпуснати за целите по ал. 3 подлежат на възстановяване само в случай, че изразходването им е в нарушение на условията за предоставянето им и/или след изтичането на срока по ал. 1, ако той би се тълкувал като гратисен такъв за безвъзмездна финансова помощ. Целеният краен резултат е възстановяването на средствата в републиканския бюджет - чл. 61г, ал. 4 предл. 2 ЗКПдО. Дали това възстановяване следва да бъде пряко в бюджета или опосредствено - чрез ЦКС, който от своя страна да възстанови средствата в републиканския бюджет, в конкретния случай е без значение, доколкото ищцовата претенция се основава на чл. 240 ЗЗД, а не на чл. 61г, ал. 4 предл. 2 вр.ал. 3 ЗКПдО в който случай бе се поставил въпроса дали активната легитимация е на ЦКС или на МФ. С този въпрос, обаче, съдът не е сезиран и не дължи произнасяне по него. Хипотезата на чл. 61г, ал. 4 предл. 2 вр.ал. 1 ЗКПдО би била неприложима, доколко срокът по нея не е настъпил. Ще следва да се отбележи и това, че съобразно използваната от закона терминология, постъпилите във фонда средства не променят квалификацията си на "преотстъпен корпоративен данък"и именно като такъв подлежат на възстановяване. Т.е. касае се за фонд, различен от този, предвиден в чл. 63 ЗК (отм.) респ. чл. 57 ЗК, средствата по който принадлежат на съответната кооперативна структура към която е формиран и изразходването им е под друг режим. В конкретния случай ПК "В." би дължала възстановяване на отпуснатите суми от фонд "И." било на ЦКС било на МФ в случай, че не биха били вложени в закупуване на дълготрайни материални активи - тунел за шоково замразяване с манипулационна и хладилна камера за съхранение. Такова твърдение по делото липсва, а дори и в този случай, възстановяването им не би се дължало на основание чл. 240 ЗЗД. Ще следва да се отбележи и това, че договор за заем не е представен по делото. В най-неблагоприятния за ПК "В." случай, средствата евентуално биха подлежали на връщане, след изтичане на срока по чл. 59, ал. 1 ЗДПч (отм.) респ. срока по чл. 61г ЗКПО, но и в този случай основанието за връщането им не би било по чл. 240 ЗЗД. На основание чл. 291, т. 1 ГПК, ВКС обявява за правилна практиката, обективирана в решение № 140/30.04.2008 г. по т.д. № 805/2007 г. ВКС - Търговска колегия, II т.о. Обжалваното решение на Софийския апелативен съд, като краен резултат е постановено съобразно с тази практика, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответника по касация сумата 1000 лв., представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция, съобразно представеното адв.пълномощно. Поради това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т.о.