Определение № 5148 от 12.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4289/2024 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 и чл. 309, ал. 1, изр. 2 от ГПК.

Образувано е по подадена от В. С. Ч., чрез процесуалния му пълномощник адв. Ц. К., молба с вх. № 3535/25.09.2024 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 20/29.01.2024 г. по гр. дело № 162/2023 г. на Смолянския окръжен съд (СмОС), потвърдено с решение № 98/29.05.2024 г. по възз. гр. дело № 216/2024 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС).

С молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, като молителят излага твърдения и доводи, че поради процесуални нарушения при връчването на преписа от исковата молба и приложенията `и в качеството му на ответник, той бил лишен от възможност да участва в делото, като не бил надлежно представляван от назначения от първоинстанционния съд процесуален представител. Като процесуални нарушения се сочат обстоятелствата, че в съобщението от постоянния адрес на молителя-ответник призовкарят отбелязал, че там живеят родителите му, но липсвало отбелязване за отказ за получаване на съобщението и книжата от бащата на молителя С. Ч.; че съдът не указал на ищеца да посочи коректен адрес на молителя-ответник, не разпоредил връчване чрез бащата на молителя и връчване чрез залепване на уведомление. Молителят твърди, че узнал за влязлото в сила решение на 10.09.2024 г., когато получил покана за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) С. Г.. В подкрепа на твърденията и доводите си молителят представя писмени доказателства, иска и разпит на свидетел.

Насрещната страна Г. А. Р., чрез процесуалния си пълномощник адв. Е. Д.-Р. е подал отговор на молбата за отмяна, в който излага съображения и доводи за неоснователност на същата, като също представя писмени доказателства.

При извършената служебна проверка относно редовността и процесуалната допустимост на молбата за отмяна съдът намира следното:

С първоинстанционното решение № 20/29.01.2024 г. по гр. дело № 162/2023 г. на СмОС е постановено следното: 1) отхвърлен е предявеният от Г. А. Р. срещу молителя В. С. Ч., главен иск за заплащане на сумата 40 000 лв. по договор за заем от 02.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.03.2023 г. до окончателното плащане; и 2) молителят В. С. Ч. е осъден да заплати на Г. А. Р. сумата 40 000 лв., като дадена без основание, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.03.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата 7 510 лв. – разноски за първоинстанционното производство. С влязлото в сила въззивно решение № 98/29.05.2024 г. по възз. гр. дело № 216/2024 г. на ПАС горното първоинстанционно решение № 20/29.01.2024 г. е потвърдено изцяло, като молителят-ответник В. С. Ч. е осъден да заплати на ищеца Г. А. Р. и сумата 5 850 лв. – разноски за въззивното производство, както и – по сметка на ПАС – сумата 800 лв. – държавна такса за въззивното производство. С оглед това съдът приема, че предмет на подадената молба за отмяна е не първоинстанционното решение № 20/29.01.2024 г. на СмОС, а влязлото в сила въззивно решение № 98/29.05.2024 г. на ПАС (в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 13 от тълкувателно решение (ТР) № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС; подробни разяснения в същия смисъл са дадени и с определение № 2176/14.07.2023 г. по частно гр. дело № 1409/2023 г. на ВКС, III-то гр. отд.).

Молителят няма правен интерес да иска отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 98/29.05.2024 г. на ПАС в частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение № 20/29.01.2024 г. на СмОС, е отхвърлен предявния срещу него главен иск за заплащане на процесната сума 40 000 лв., претендирана ведно със законната лихва върху нея, като дължима по договор за заем от 02.04.2023 г. Това е така, защото тази отхвърлителна част на влязлото в сила въззивно решение удовлетворява молителя като резултат, в качеството му на ответник по спора в исковото производство. С оглед това, молбата за отмяна, като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане в посочената част и производството по настоящото дело следва да се прекрати в същата част.

В останалата `и част, с която се иска отмяна на осъдителните части на влязлото в сила въззивно решение № 98/29.05.2024 г. на ПАС, молбата с вх. № 3535/25.09.2024 г. е редовна и процесуално допустима – съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, подадена е в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК и от процесуално легитимирано за това лице – ответникът в исковото производство, който има правен интерес от отмяната на постановените срещу него осъдителни части на въззивното решение. С оглед това, молбата за отмяна следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание, в тази нейна допустима част.

Молителят иска допускането на разпит като свидетел на неговия баща С. Ч., като сочи, че с показанията му ще установи, предложено ли е на свидетеля от призовкаря да получи изпратените от съда книжа и „какво са си говорили всеки път когато се срещали“. Съдът намира, че тези обстоятелства са неотносими към предмета на доказване в настоящото отменително производство, поради което искането за допускане на разпита на свидетеля следва да се остави без уважение.

По приемането на представените от двете насрещни страни писмени доказателства съдът ще се произнесе в откритото съдебно заседание.

Заедно с молбата си за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, молителят В. С. Ч., също чрез адв. К. е подал и молба с вх. № 3536/25.09.2024 г. за спиране изпълнението по изпълнително дело № 20248250400693 по описа на ЧСИ С. Г. с рег. № 825, което (видно от писмените доказателства, представени с молбата за отмяна, както и от книжата по делото) е образувано по изпълнителен лист № 31/02.08.2024 г., издаден от първоинстанционния СмОС по делото, за заплащане на процесната сума 40 000 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от 30.03.2023 г., както и на сумите 7 510 лв. и 5 850 лв. – разноски, съответно за първоинстанционното и за въззивното производство. С разпореждане № 517/25.09.2024 г. първоинстанционният СмОС правилно е приел, че компетентен да се произнесе по тази молба е ВКС – по реда на чл. 309, ал. 1 от ГПК, но със същото разпореждане е дал процесуално недопустими указания на молителя за внасяне на „гаранция“ (обезпечение) по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, тъй като даването на тези указания също е от компетентността на ВКС. С оглед това настоящият съдебен състав следва да даде такива указания на молителя – за внасяне на надлежно обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 309, ал. 1, изр. 2 от ГПК, а именно – за внасяне по сметката за обезпечения на ВКС на сумата 53 360 лв., представляваща сбора от сумите, които е осъден молителят да заплати на насрещната страна, както и за представяне на доказателства – вносна бележка, преводно нареждане или друг документ, удостоверяващ внасянето на обезпечението, с оглед произнасянето по молбата за спиране на изпълнението на осъдителните части на влязлото в сила въззивно решение № 98/29.05.2024 г. на ПАС.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение