Определение № 109 от 31.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5679/2015 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Делото е било образувано по жалба на С. С. И. срещу решение от 14.08.2015г. по гр.д.№2172/2015г. с което ОС Варна е отхвърлил обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител, в писмено становище, е поддържал че не следва да се допуска касационно обжалване. С определение от 11.12.2015г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и не е присъдил разноски по делото. С молба от 13.01.2015г. ответникът [фирма], чрез процесуалния си представители, е поискал да му бъдат присъдени 972 лева разноски за производството пред ВКС, каквито дружеството своевременно е претендирало с отговора си по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е постъпили в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е допустима. При постановяване на определението си в производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд е отказал да присъди разноски по делото на ответника по жалба [фирма] и като е приел, че не са представени доказателства за реално направени такива по смисъла на т.1 на ТР№6/2012г. О. ТК на ВКС. Молителят поддържа, че уговореното възнаграждение на за представлявалия го адвокат е в размер на 972 лева и е реално заплатен. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски по делото, ако е направил своевременно искане за присъждането им и е представил надлежни доказателства за действително направени разходи. В случая ответниците са ангажирали адвокат по делото, за чиято процесуална защита е било договорено заплащане на сумата 972 лева, което да бъде заплатено по банков път. Представено е било и извлечение от интернет банкиране, от което е видно, че дружеството е превело по посочена от процесуалния представител сметка в [фирма] сумата 972 лева към 19.10.2015г. Ответникът своевременно е поискал присъждане на разноски и е представил списък на същите. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че искането за присъждане на 972 лева разноски на ответната страна, поддържано на осн.чл.78, ал.3 ГПК, е основателно и доказано за посочената сума. Ето защо на ответното дружество следва да бъдат присъдени претендираните разноски, които да им заплати жалбоподателя. Предвид изложените съображения, съдът