Определение № 334 от 07.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2695/2015 г.

Постъпила е касационна жалба на Е. М. А.,чрез адв. Н. Д. ,срещу решение №49 от 09.01.2015г по в. гр.дело № 4106/2014г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която за разликата над 100 000 лева е потвърдено решение от №5853 от 01.08.2014г на СГС с което искът по чл. 49 ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди е бил отхвърлен до пълния предявен размер от 200 000 лева. Постъпила е и касационна жалба от [община] срещу решението в частта му по потвърдения присъден на първа инстанция размер от 80 000 лева и допълнително присъдения размер на обезщетението от 100 000 лева Администриращият съд е изпрател делото на ВКС. При служебна проверка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение констатира ,че в диспозитива на обжалваното решение е допуснато противоречие,свидетелстващо за явна фактическа грешка .Въззивният съд е отменил решение от №5853 от 01.08.2014г на СГС в частта, в която искът е отхвърлен за разликата от 80 000 до 100 000 лева и по отношение на тази разлика е постановил осъдителен диспозитив, но на ред 15 и сл. от диспозитива на решението си е потвърдил първоинстанционното решение за същата разлика, което не съответства на волята му, изразена на стр. 5 от мотивите. Констанира се явна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по съдответния ред. Делото следва да се върне на Софийски апелативен съд, а след приключване на производството да се върне на ВКС, ІІІ г.о, за произнасяне по допустимостта на касационните жалби съгласно чл. 288 ГПК. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.