Определение № 90 от 02.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2022/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК. Образувано е по две молби за отмяна на влязло в сила решение: 1/ молба вх. № 1070672 от 14.07.2015 г., подадена от Д. Г. К. от [населено място], чрез адв. Н. Г. за отмяна на влязло в сила решение № I-34-138 от 23.07.2014 г. постановено по гр.д. № 16356/2013г. на Софийски районен съд, с което като са уважени искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД като е признато за установено, че молителката дължи на [фирма] сумата 3282,55 лв. за ползвана топлоенергия за посочен период и сумата 851,99лв. обезщетение за забава; 2/ молба вх. № 1111393 от 10.11.2015г., подадена от С. К. С. за отмяна на същото решение в частта, с която е признато, че той дължи на Топлофикация-София“ ЕАД сумата 1929,40лв. за ползвана топлоенергия за посочен период и сумата 379,13 обезщетение за забава. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г.о., констатира следното: Производството по делото е образувано, без да са изпълнени процесуалните изисквания за редовност на втората молба за отмяна - тази с вх. № 1111393 от 10.11.2015г., изходяща от С. К. С.. В молбата не е посочен адреса на страната, която я подава, каквото е изискването на чл. 306 във вр. с чл. 260, т. 1 ГПК; също така няма данни да са изпълнени дадените с разпореждане от 04.12.2015г. на Софийски районен съд указания за посочване датата, на която на молителя е получил поканата за доброволно изпълнение и за представяне доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 46,17лв. Съгласно чл. 306 ГПК администрирането на молбите за отмяна се извършва от първоинстанционния съд, като при неизпълнение на дадени указания по отстраняване на нередовности администриращият съд следва да упражни правомощието си по чл. 306, ал.2 ГПК. Предвид горното молбата за отмяна на С. К. С. е преждевременно изпратена. Същата следва да се върне на администриращия съд за привеждане в съответствие с горните указания, като на молителя бъде указано да посочи адреса си. В молбата такъв не е посочен, а съобщения до него са изпратени на адрес, установен от съда след справка по Наредба № 14 от 18.11.2009г. На този адрес молителят не е бил намерен и връчителят е пристъпил към изпълнение на процедурата по чл. 47 ГПК, която обаче е приложима за ответник, но не и за ищец, респ. молител по дело за отмяна.Отделно от това, процедурата по чл. 47 ГПК не е приключена, при което не може да се приеме, че указанията за отстраняване нередовностите на молбата за отмяна /за внасяне на държавна такса и за представяне на доказателства за спазване на срока за подаването й/ са надлежно съобщени. По отношение посочването на адрес на ищеца, съотв. на молителя в производство за отмяна, е приложима разпоредбата на чл. 129, ал.2, пр.2 ГПК. При неотстраняване на нередовностите молбата за отмяна подлежи на връщане от администриращия съд, като при всички случаи делото следва да бъде изпратено на касационната инстанция за разглеждане молбата на Д. К.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,