Решение № 1040 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6366/2024 г.

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет /ИВСС/, представляван от главния инспектор Т. Точкова, срещу решението по т.3 от Протокол № 23 от проведеното на 21 май 2024 г. заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет, съгласно §23, ал.2 от ПЗР на ЗИД на КРБ /обн.ДВ, бр.106/22.12.2023 г./, с което е прието, че Г. М. Г. - административен ръководител на Районен съд - Тутракан, не е извършил дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.3, т.1 и 2 от ЗСВ и не му е наложено дисциплинарно наказание по предложение с рег.индекс №ВСС-702/19.01.2023 г. на Инспектората към ВСС. Жалбоподателят подробно представя фактологията, описана и в предложението на Инспектората към ВСС за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание. Според него установените в хода на проверката факти водят до заключение за виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на съдия Г. Г. – административен ръководител на Районен съд - Тутракан, изразяващо се в системно неспазване на срока по чл.235, ал.5, изр. първо от ГПК. По изложените съображения счита обжалвания административен акт за постановен в несъответствие с материалния закон, както и с целта на закона. Искането е да бъде отменено обжалваното решение като незаконосъобразно, а преписката да бъде изпратена на органа за ново произнасяне. Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт Н. Петкова, оспорва изцяло жалбата и моли за отхвърлянето ѝ като неоснователна и недоказана. Обосновава съображения за законосъобразност на решението като прието от компетентен орган, в предвидената форма, при наличие на необходимия кворум, с изискуемото мнозинство. Твърди се, че при задълбочен анализ на фактите по внесеното предложение, както и изясняване на обстоятелствата по твърдените нарушения, дисциплинарният състав е изложил в мотивите на решението за неналагане на дисциплинарно наказание всички обстоятелства по чл.309 ЗСВ. Обосновава, че СК на ВСС, изпълняваща функциите на ВСС на заседанието, на което е прието обжалваното решение, също е изложила обстойни мотиви към тези на дисциплинарния състав. Намира за неотносими към процесния случай доводите в жалбата за постановен в несъответствие с материалния закон, както и с целта на закона, административен акт, предвид изключителното право на органа да налага или да не налага дисциплинарно наказание. Заинтересованата страна - Г. М. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира жалбата за подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на административния акт за законосъобразност, жалбата се явява неоснователна. От фактическа страна и правна страна по делото се установява следното: На основание Заповед № ПП-22-54/19.09.2022 г. на главния инспектор на ИВСС е била извършена комплексна планова проверка в Районен съд – Тутракан с обхват на проверката – образуването, движението и приключването на гражданските дела за 2020 г. и 2021 г., организацията по образуването на делата и спазването на разпоредбата на чл.80 от Правилника за администрацията в съдилищата /ПАС/, с оглед влиянието върху натовареността и статистическите данни на съда, както и неприключените към момента на проверката производства, образувани преди 01.01.2020 г. Проверката е приключила с Акт за резултати изх. № ПП-22-54/22.11.2022г., екземпляр от който е връчен на административния ръководител на РС – Тутракан съдия Г. М. Г. на 28.11.2022 г. При проверката на образуваните граждански дела преди 01.01.2020 г. и неприключили към 31.12.2021 г. е установено, че за периода те са 72, като от проверените на случен принцип дела, проверяващият екип е установил, че разглеждането им е продължило повече от две години по обективни причини: оставяне на исковата молба без движение с указания за отстраняване на нередовности; усложнения в процеса и др. Проверяващият екип е установил и субективни причини за продължителността на производствата на съдия Г.: по гр.д. № 323/2018 г. Съдебните решения и в двете фази на делбата са обявени след изтичане на срока по чл.235, ал.5 от ГПК – в първата фаза 7 месеца след законовия срок, а във втората фаза - 6 месеца и половина след срока; по гр.д. № 255/2019 г. съдебното решение е обявено 7 месеца и половина след изтичане на срока по чл.235, ал.5 от ГПК. По отношение на исковите производства, образувани след 01.01.2020 г., респ. след 01.01.2021 г., е констатирано, че делата са образувани в деня на постъпване на исковата молба или на следващия ден. Извършвана е своевременна проверка на редовността на исковата молба, като разпореждането по чл.131 ГПК е постановявано в деня на образуване на делото, респ. в деня след отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, или в рамките на 2-3 дни. По значителна част от проверените дела с докладчик съдия Г. определението по чл.140 ГПК, с което съдът се е произнасял по всички предварителни въпроси, по допускане на исканите доказателства и насрочване в открито съдебно заседание, е постановено с голямо закъснение след постъпването на писмен отговор – по гр.д. № 2/2020 г. – 9 месеца; по гр. д. № 54/2020 г. – 7 месеца; по гр.д. № 201/2020 г. – 1 година; по гр. д. №212/2020 – над 1 година; по гр.д. № 20/2021 – 9 месеца. Първото по делото с.з. в повечето случаи е насрочвано до месец след постановяване на определението по чл.140 ГПК, с изключение на периода, съвпадащ със съдебната ваканция. По голяма част от делата с докладчик съдия Г., първото открито заседание е насрочвано близо 3 месеца след извършената размяна на книжа. По гр.д. № 383/2021 г. първоначалният докладчик съдия Г. е насрочил първо заседание за дата, която е 11 месеца след постановяване на определението по чл.140 ГПК. Значителна част от проверените дела с докладчик съдия Г. са свършени със съдебно решение, обявено с голямо закъснение след изтичане на срока по чл.235, ал.5 ГПК – по гр.д. № 2/2020 г. – над 6 месеца след изтичане на едномесечния срок; по гр.д. № 54/2020 г. – с просрочие от 7 месеца; по гр. д. № 201/2020 г. – с просрочие от 5 месеца и половина; по гр.д. № 212/2020 г. – с просрочие над 3 месеца. От изготвените за целта на проверката справки и след извършена проверка по срочните книги, проверката е констатирала, че в Районен съд – Тутракан през 2020 г. има 55 бр. дела с обявени съдебни актове извън сроковете по чл.235, ал.5 ГПК, всички на доклад на съдия Г. Г.. От постановените 141 решения по граждански дела по чл.235, ал.5 от ГПК са обявени 86 решения (60,99%), в срок от 1 до 3 месеца – 2 решения (1,42%) и в срок над 3 месеца – 53 решения (37,59%). За 2021 г. в Районен съд – Тутракан има 36 бр. дела с обявени съдебни актове извън сроковете по чл.235, ал.5 ГПК, от които 30 на доклад на съдия Г. Г.. Проверяващият екип е установил 47 неприключили граждански дела, които са обявени за решаване в периода юни-септември 2022 г., по които няма обявено решение. По голяма част от тях към момента на проверката не е изтекъл едномесечният срок по чл.235, ал.5 ГПК. Процентното съотношение на делата в Районен съд - Тутракан с просрочени решения след изтичане на едномесечния срок е 39,01% за 2020 г. и 32,04% за 2021 г. Посочено е, че с оглед допуснатите забави по движението и приключването на делата от съдия Г. Г. ще се изготви проект на предложение по чл.312, ал.1, т.3 от ЗСВ, което ще се обсъди на заседание на ИВСС за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдия Г.. С акта са дадени препоръки към съдиите в Районен съд – Тутракан: 1. Да спазват стриктно предвидените в ГПК срокове, свързани с движението на гражданските дела и постановяване на съдебните актове в законовоопределените срокове по чл.235, ал.5 ГПК.; 2. Да използват предвидените в ГПК процесуални средства за дисциплиниране на страните, вещите лица и длъжностните лица по връчване на призовки и съобщения,с цел срочното разглеждане на делата в разумни срокове; 3. Да насрочват о.с.з. в кратки срокове с цел намаляване общата продължителност на делата; 4. Да разработят времеви стандарти относно извършването на проверката за редовност по чл.129 ГПК и за допустимост по чл.130 ГПК, както и за постановяване на разпорежданията за размяна на книжа по чл.131 ГПК и определенията по чл.140 ГПК, с цел своевременното извършване на необходимите процесуални действия по движението на делата и срочното им приключване. Срещу акта за резултати от проверката в законоустановения срок е постъпило възражение, подадено от съдия Г. М. Г. – административен ръководител – председател на Районен съд – Тутракан, в частта, засягаща неговата дейност. Във възражението не се оспорват обективните констатации от проверката, като съдържа единствено причини за допуснатите от възразилия забави по движението и приключването на дела на негов доклад. По тези съображения, главният инспектор, с Решение изх. № ПП-22-54/21.12.2022 г., е приел, че същото няма характер на възражение по смисъла на чл.58, ал.3, изр. второ ЗСВ и го е оставил без разглеждане. Съгласно Протокол № 1 от 18.01.2023 г., след проведено гласуване с 9 гласа „ЗА“, от 9 присъстващи инспектори и 0 гласа „ПРОТИВ“, е взето решение ИВСС да предложи, на основание чл.312, ал.1, т.3 вр. чл.54, ал.1, т.6 от ЗСВ, на Съдийската колегия на ВСС да образува дисциплинарно производство срещу Г. М. Г. – административен ръководител – председател на Районен съд – Тутракан за извършеното от него дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.3, т.1 и т.2 от ЗСВ, като му наложи дисциплинарно наказание, съответстващо на извършеното нарушение, измежду предвидените в чл.308, ал.1 от ЗСВ. В предложението от ИВСС с изх. № 22-54/19.01.2023 г., направено по чл.312, ал.1, т.3 ЗСВ, е предложено образуване на дисциплинарно производство, въз основа на Акт за резултати, изх. № ПП-22-54/22.11.2022г. на главния инспектор на ИВСС. Подробно описани в предложението на ИВСС са производствата по 55 граждански дела през 2022 г., които съдия Г. чрез бездействие неоправдано е забавил, допускайки забава при обявяване на съдебните решения. Просрочията, които варират от 1 месец и 2 дни до 8 месеца и 19 дни, са подробно описани в предложението, като преобладават забавите с повече от 6 месеца. В изложението е посочено също, че през 2021 г. съдия Г. Г., чрез бездействие, неоправдано е забавил производствата по 30 граждански дела, допускайки забава при обявяване на съдебните решения. Просрочията след изтичане на срока по чл.235, ал.5, изр. първо от ГПК варират от 4 дни до 7 месеца и 17 дни. За 2022 г., съдия Г., чрез бездействие, неоправдано е забавил производствата по 47 граждански дела, подробно описани в предложението на ИВСС, образувани през 2019 г. и 2020 г. и неприключени към момента на проверката (27.09.2022 г.), като е допуснал забава при обявяване на съдебните решения. Просрочията след изтичане на срока по чл.235, ал.5, изр. първо от ГПК варират от 1 месец и 15 дни до 3 месеца и 9 дни. По значителна част от делата, подробно описани в Предложението на ИВСС, било установено също, че съдия Г. неоправдано е забавил производствата чрез бездействие, като несвоевременно е постановил определение по чл.140 ГПК за насрочване на делото в открито съдебно заседание, както и чрез действия, като е насрочвал и отлагал съдебни заседания за неоправдано дълъг период от време. За 2020 г. постановените определения по чл.140 от ГПК с голяма забава след изтичане на срока за подаване на отговор са по 5 от проверените граждански дела – от 6 месеца и 15 дни до 1 година и 9 дни. През 2021 г. по 4 от проверените граждански дела съдия Г. е постановил определения по чл.140 от ГПК с голяма забава след изтичане на срока за подаване на отговор – от 7 месеца и 13 дни до 9 месеца и 1 дни. Също през 2021 г. по други 2 дела за период от 6-7 месеца след изтичане на срока за подаване на отговор съдия Г. не е извършил никакви съдопроизводствени действия, след което делата са преразпределени на нов докладчик. Констатирано е също, че през 2021 г. по 1 от проверените граждански дела съдия Г. е насрочил първо открито съдебно заседание след неоправдано дълъг период от време – 11 месеца и 2 дни след постановяване на определението за насрочване на съдебно заседание. През 2022 г., по 43 спрени граждански дела, съдия Г. е възобновил производството, като е насрочил открито съдебно заседание след неоправдано дълъг период от време, който варира от 3 месеца и 19 дни до 5 месеца и 7 дни. С решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол № 4 от 07.02.2023 г., по внесеното от ИВСС предложение, на основание чл.316, ал.1 от ЗСВ, е образувано дисциплинарно производство – дисциплинарно дело № 5/2023 г. по описа на ВСС, за налагане на дисциплинарно наказание на Г. М. Г. – административен ръководител на Районен съд – Тутракан. За образуваното дисциплинарно производство съдия Г. Г. е уведомен с Писмо, изх. № ВСС-702/23/14.02.2023 г., получено от него на 20.02.2023 г. От страна на съдия Г. Г. е подадено писмено възражение във връзка с образуваното дисциплинарно производство. Във възражението се обосновава нарушаването на определените в закона процесуални срокове с поетапното увеличаване на натовареността на съдията. В изложението е разгледан периодът от 2014 г. до 2021 г. и дейността на съдията в този период, като е извършен цялостен анализ на причините, довели до значителни забавяния на постановените от него актове. Към възражението са приложени справки за натовареността, разгледаните дела, срочността на постановените от съдия Г. актове, резултатите от инстанционния контрол на постановените актове, относителния дял на разгледаните от съдия Г. вещни искове, дела с по-висока фактическа и правна сложност, ползвания от съдиите в РС – Тутракан отпуск, актове и доклади от извършени проверки и атестирания на съдията. На 14.06.2023 г. е проведено заседание на дисциплинарен състав на Висшия съдебен съвет, за което страните са надлежно уведомени, на което е спряно производството по дисциплинарно дело № 5 по описа на ВСС до приключване на периодичната атестация за работата на съдия Г. за периода 2019 -2022 г. с влязъл в сила акт относно нея. Съгласно протокол от заседанието на дисциплинарен състав на Висшия съдебен съвет, проведено на 23.01.2024 г., внесеното предложение от ИВСС е разгледано по същество и е обявено, че след съвещание дисциплинарният състав ще се произнесе с решение. В мотивите към постановеното Решение № ВСС-7252/29.04.2024 г. по дисциплинарно дело № 5/2023 г., дисциплинарният състав е обосновал извод, че при образуването на дисциплинарното дело са спазени всички приложими срокове по чл.310 ЗСВ. Изложил е предмета на образуваното дисциплинарно производство, а именно: 1. Системно неспазване на предвидения процесуален срок по чл.235, ал.5, изр. първо от ГПК за постановяване на съдебния акт – дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.3, т.1 ЗСВ по 132 граждански дела, съгласно приложена таблица; 2. Неоправдано забавяне на производството – дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.3, т.2 ЗСВ по 12 граждански дела, по които твърдяното нарушение е осъществено чрез бездействие, изразяващо се в несвоевременно постановяване на определение по чл.140 ГПК за насрочване на делото в о.с.з. и/или чрез действия, изразяващи се в насрочване/отлагане на съдебни заседания за след неоправдано дълъг период от време; 3. Неоправдано забавяне на производството – дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.3, т.2 ЗСВ по 43 граждански дела, по които твърдяното нарушение е осъществено чрез действия, изразяващи се в насрочване и отлагане на съдебни заседания за след неоправдано дълъг период от време. Съставът е отбелязал, че по 56 от посочените в т.1 132 граждански дела периодът на забавата по отношение на твърдяното дисциплинарно нарушение е от 4 дни и достига до 2 месеца и 25 дни. Предвид незначителната ѝ продължителност и обстоятелството, че вносителят на предложението е направил изрично изявление пред дисциплинарния състав, съставът е приел, че допуснатото просрочие при постановяването на краен съдебен акт по цитираните 56 дела не следва да се счита като основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Дисциплинарният състав е взел предвид, че съдия Г. М. Г. е административен ръководител на РС – Тутракан, председателства съдебен състав, разглеждащ граждански дела, частни граждански дела, ЧНД – мерки и наказателни дела от общ характер. Изследвал е натовареността на съдията през проверявания период, като средната месечна натовареност на съдия Г. през 2020 г. на база общо дела за разглеждане е била 48.70 дела, а на база свършени дела – 30.52 дела (при отработени 11.50 човекомесеци). За 2021 г. този показател на база общо дела за разглеждане е бил 42.17, а на база свършени дела – 24.33. Като е обсъдил и представените от съдия Г. писмени доказателства, представляващи приложения към писменото възражение, дисциплинарният състав е достигнал до извода, че не са осъществени от субективна страна дисциплинарните нарушения по чл.307, ал.3, т.1 и т.2 ЗСВ по описаните в предложението на ИВСС дела. Посочено е, че в настоящия случай, очертаното неспазване на сроковете от съдия Г. за разглеждане и решаване на възложените му дела е обусловено изцяло от обективни и независещи от него фактори, а именно – висока натовареност на съответния орган на съдебната власт, свръхвисока натовареност на съдията, значителна фактическа и/или правна сложност на част от забавените дела. Предвид изложеното, съставът е счел, че са налице непреодолими от съдията обстоятелства от обективен характер, които изключват виновно поведение на дисциплинарно привлеченото лице. Предвид изложеното, с Решение № ВСС-7272/29.04.2025 г. на дисциплинарния състав е внесено предложение към Съдийската колегия на ВСС да приеме, че Г. М. Г. - административен ръководител на Районен съд – Тутракан, не е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.307, ал.3, т.1 и т.2 от ЗСВ и не следва да му се налага дисциплинарно наказание по предложение с регистрационен индекс № ВСС-702/19.01.2023 г., направено от Инспектората към Висшия съдебен съвет. С оспореното решение по т.3 от Протокол № 23 от проведеното на 21 май 2024 г. заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е прието, че Г. М. Г. - административен ръководител на Районен съд – Тутракан, не е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.307, ал.3, т.1 и т.2 от Закона за съдебната власт и не му е наложено дисциплинарно наказание по предложение с регистрационен индекс № ВСС-702/19.01.2023 г., направено от Инспектората към Висшия съдебен съвет. Въз основа на тези фактически констатации, съдът извежда следните правни изводи: Оспореното решение на Съдийската колегия на ВСС е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му от закона дисциплинарни правомощия по чл.311, т.3 ЗСВ. Същото е прието при наличие на кворум и с необходимото мнозинство, съгласно нормата на чл.320, ал.6 ЗСВ - със 7 (седем) гласа "за" и 1 (един) глас "против" от присъстващите членове на Съдийската колегия на ВСС. Дисциплинарното производство е образувано в сроковете по чл.310, ал.1 и ал.3 ЗСВ, по предложение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрат, направено от орган по чл.312, ал.1, т.3 ЗСВ. Решението на СК на ВСС е прието след проведено, съгласно изискванията на чл.311 - чл.320 ЗСВ, дисциплинарно производство. По реда на чл.316, ал.2 ЗСВ е избран дисциплинарен състав, на който е възложено разглеждането на дисциплинарното дело. Дисциплинарният състав провежда заседания, за които уведомява вносителя на предложението и лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност (чл.317 ЗСВ), в съответствие с правомощията си по чл.318, ал.3 ЗСВ. В дисциплинарното производство са изяснени релевантните факти и обстоятелства, като са съобразени доводите, изложени в становището на вносителя на предложението и възраженията на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, като по реда и със средствата, предвидени в процесуалните закони, са събрани относимите доказателства (чл.318 ЗСВ). Производството е проведено в съответствие с принципа за истинност, установен в чл.7 АПК и при съблюдаване изискванията на чл.35, чл.36 чл.37 и чл.39 АПК. Процесният акт отговаря на нормативноустановените изисквания за форма, като на основание чл.320, ал.7 ЗСВ за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, когато предложението му бъде прието, както и изказаните съображения от членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет. На съдията са вменени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ за системно неспазване на сроковете по чл.235, ал.5, изр.първо ГПК при постановяване на съдебните решения по посочените в предложението на ИВСС дела, както и действия и бездействия, които неоправдано забавят производството. В прерогативите на административния орган, очертани в чл.320 ЗСВ, е да налага или да не налага дисциплинарно наказание, като в настоящия случай СК на ВСС е преценила, след дисциплинарното производство, че доводите в жалбата на ИВСС за постановен в несъответствие с материалния закон и с целта на закона административен акт, са неотносими към настоящия казус. Според органа липсва виновно неизпълнение на служебни задължения по изготвяне на актовете и тяхното насрочване, както е налице и невиновност, предвид свръхнатовареност на дисциплинарно привлеченото лице, която обуславя липсата на обективна възможност за изготвяне на проверените актове- извод, с който се солидаризира и настоящата съдебна инстанция на база на събрания доказателствен материал. Поради това не е налице акт, постановен в несъответствие с материалния закон. Доводът на ИВСС за противоречие на административния акт с целта на закона също е неоснователен. Целта на дисциплинарното наказание по ЗСВ е да доведе до постигане на по-висока ефективност в работата на магистрата, да съдейства за преустановяване на нарушенията и да осъществява превенция. За да се постигнат тези цели, наказанието следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и след безспорно доказано нарушение, тъй като само този начин на действие създава убеждение за безпристрастно наложена и справедлива санкция. За наличие на нарушение следва да е налице и субективния елемент „вина“. Налагането на наказание, без доказана вина води до безпринципност и произвол, действа демотивиращо и е в разрез с посочените по-горе цели. В случая решението на административния орган да не се налага дисциплинарно наказание на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия не е издадено в нарушение на материалноправните норми. Така постановен, актът е съобразен и с целта на закона. В настоящия случай следва да бъде съобразено също така, че след постановяване на обжалваното решение на СК на ВСС е издадено решение на СЕС от 30 април 2025 година по съединени дела C-313/23, C-316/23 и C-332/23 (Инспекторатът към Висшия съдебен съвет), с което е постановено, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че принципът на независимост на съдиите не допуска практиката на държава членка членовете на орган на съдебната система на тази държава членка - които са избрани от нейния парламент за определени мандати и имат правомощия да проверяват дейността на магистратите при осъществяване на техните функции, да извършват проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите и да предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на магистратите - да продължат да изпълняват функциите си след края на установения в конституцията на посочената държава членка мандат и до избора от този парламент на нови членове, когато продължаването на изтеклите мандати не почива на изрично правно основание в националното право, съдържащо ясни и точни правила, които да регламентират изпълнението на тези функции, и когато не е гарантирано, че това продължаване на практика е ограничено във времето. Съгласно актуалната практика на ВАС, обективирана в Решение №265 от 13.01.2026 г. по адм.д.№2553/2025 г. на 3 чл. състав на ВАС и Решение № 11714 от 19.11.2025 г. по адм. д. № 12075/2024 г. на 5 чл. състав на ВАС, доколкото мандатите на всички членове на ИВСС са изтекли през 2020 г., Народното събрание не е избрало нови членове и не са налице изменения в законодателството, регламентиращи продължаването на изтеклите мандати, в смисъла, посочен в решението на СЕС, към датата на внасянето на предложението за образуване на дисциплинарното производство, ИВСС не е имал правомощия да стори това. С цитираното решение на СЕС се постановява, че не е допустимо членовете на ИВСС с изтекъл мандат да предлагат на друг орган на съдебната власт образуването на дисциплинарно производство с оглед налагането на дисциплинарни наказания на магистрати, освен при наличие на предвидените в решението изисквания, които не са налице в случая, включително и към настоящия момент. По изложените съображения, жалбата срещу решение по т. 3 от Протокол № 23 от проведеното на 21.05.2024 г. заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което е прието, че Г. М. Г.- административен ръководител на Районен съд- Тутракан, не е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Закона за съдебната власт и не е наложено дисциплинарно наказание на Г. М. Г.-административен ръководител на РС- Тутракан, по предложение с регистрационен индекс № ВСС-702/19.01.2023 г. от Инспектората към Висшия съдебен съвет, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,