Определение № 10540 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10431/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 във връзка с чл. 166, ал. 4 АПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. Б. от гр. Пловдив, чрез адв. М. Колев, срещу определение № 10009/24.08.2026 г. постановено по адм. дело № 2659/2026 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлено искането й за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № GPAM – 1467953/17.08.2026 г. издадена от старши полицай А. Кръстева при сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР – Пловдив на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца. В частната жалба се съдържа оплакване, че неправилно съдът не е допуснал спиране по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК на предварителното изпълнение на заповедта. Оплакванията са по чл. 209, т. 3 във вр. с чл. 236 АПК – неправилност на определението поради необоснованост, необоснованост на направените фактически изводи, съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на доказателствата по делото и липса на съпоставка между защитавания обществен интерес и установените по делото значително и трудно поправими неимуществени вреди. Установено е, че два дни след издаване на оспорената заповед за ПАМ, жалбоподателката е представила доказателства, че е възстановена регистрацията на автомобила, а като собственици са вписани наследниците на починалия Г. А. Б. –– Д. Б. - съпруга и Г. Б. - син, ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, което има значение за преценката за защитавания обществен интерес. Позовава се на представени доказателства, които установяват характера и интензитета на вредите от продължаващото предварително изпълнение на заповедта, от които се установява, че синът на жалбоподателката е с 80 % трайна намалена работоспособност, с определена чужда помощ, която е пожизнена с оглед наличие на разстройство в развитието, както и че същата е назначена за личен асистент на лицето с цел да обслужва ежедневните му грижи, да приготвя храна, да следи за лекарствата му и да урежда всякакви други въпроси, свързани с медицинското и социалното му обслужване и др., в това число и превоз до личен лекар, лечебни заведения, административни и социални услуги, свързани с ежедневните му потребности. Посоченото обстоятелство е установено с представеното по делото експертно решение на ТЕЛК № 95815 от заседание № 164 от 27.11.2025 г., издадено от „Многопрофилна болница за активно лечение д – р С. Христов“ ЕООД – гр. Севлиево Според частния жалбоподател вредата от предварителното изпълнение не се изчерпва до лично неудобство при придвижване до работното място, доколкото жалбоподателката е и учител, поради което се затруднява в оказването на конкретни грижи за лице с [заличен текст] с пожизнено призната необходимост от чужда помощ, вкл. и превоз до лечебни заведения. Искането е за отмяна на определението и постановяване на ново, с което да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ. Претендира се присъждане на разноски направени за частното производство развило се пред Върховния административен съд. Ответникът – старши полицай при сектор „Специализирани полицейски сили“ към ОДМВР – Пловдив не изразява становище по частната жалба по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните: За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ първоинстанционният съд се е позовал на това, че невъзможността да се управлява МПС представлява пречка за осъществяване на трудова дейност и невъзможността за превоз на нетрудоспособен и болен член на семейство, е вреда, която се явява само като последица от прилагането на ПАМ, а не от предварителното й изпълнение. Според административния съд не са налице нови обстоятелства, които да налагат спиране на изпълнението, а и такива не се твърдят от жалбоподателят да са настъпили след издаване на заповедта, доколкото трудовите договори и епикризите са налични и преди издаването на заповедта. Определението е неправилно постановено. Съгласно чл. 176, ал. 6 ЗДвП предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ е допуснато по силата на закона, а когато то е предвидено в отделен закон и когато не се предвижда забрана за съдебен контрол, оспорващият може да поиска спиране на предварителното изпълнение от съда, при наличие на обстоятелства, че предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Посоченото изпълнение може да бъде спряно въз основа на нови обстоятелства, по арг. на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. В случая, процесната ПАМ от 17.08.2026 г. е издадена на осн. чл. 171, т. 1, б. „з“ „гг“ ЗДвП за това, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, собственост на Г. Б., който е починал, поради което автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация на 03.06.2026 г. на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Първоинстанционният съд е подходил формално при преценката си за основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ, без да прецени представените по делото релевантни доказателства и да анализира установеното деяние на акта за допуснатото по силата на закона предварително изпълнение от гледна точка на вида и характеристиката на приложената ПАМ и дали е постигната законовата цел. Не се спори, че предварителното изпълнение на заповедта неминуемо причинява неудобства и засяга законни права и интереси на адресата, предвидено да защити обществения интерес, но постигането на тази защита, следва да се преценява за всеки един случай поотделно, съобразно установените по делото факти и представените доказателства, а в процесния случай представените по делото доказателства са достатъчно основание за спиране на предварителното изпълнение на процесната ПАМ. В настоящия казус жалбоподателката е управлявала моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена поради това, че в шестмесечен срок от настъпване на смъртта на собственика, наследниците не са заявили промяна в данните за собственост на моторното превозно средство. Същевременно, наследниците не са уведомени за дерегистрацията на автомобила, но администрацията няма задължение да уведомява за служебно прекратена регистрация, по арг. на чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Установено е по делото и че жалбоподателката не е заявила промяна в данните за собственост на управляваното моторно превозно средство в законния срок. По делото са представени доказателства, че два дни след съставяне на заповедта за ПАМ, наследниците са предприели действия за вписване на данни за промяна на собствеността на автомобила, като от 19.08.2026г. същият е бил регистриран на името на наследниците, което обстоятелство се явява ново по смисъла на чл. 166 АПК. Не следва да се подминава и обстоятелството, че жалбоподателката полага грижи за лице, което е с установена трайна неработоспособност от 80 % и за което е необходимо полагане на специални грижи, както и ежедневно посещение на лечебни и други специализирани заведения, твърдения, за които са представени доказателства, явяващо се ново обстоятелство. Предвид заболяването на лицето - [заличен текст], то алтернативното му придвижване, чрез използването на градски или друг вид транспорт, също е усложнено и би причинило вреди. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение е неправилно постановено и вместо него следва да бъде постановено ново с оглед разпоредбата на чл. 235 АПК, с което да бъде уважено искането за спиране на предварително изпълнение на оспорената заповед за прилагане на ПАМ до приключване на съдебното производство по нея с влязъл в сила съдебен акт. Въпреки изхода на спора и направеното искане от частната жалбоподателка за присъждане на разноски за настоящото производство, такива не се дължат. Разноски могат до се претендират при постановяване на съдебен акт по съществото на спора при оспорване на процесната ПАМ. Водим от горното Върховният административен съд, Първо отделение,