Определение № 82 от 10.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3410/2024 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 12112 от 10.07.2024 год. /изпратена по пощата на 08.07.2024 год./ на молителя И. Д. И. срещу определение № 2791 от 06.06.2024 год., постановено по гр. дело № 1224/2024 год. по описа на ВКС, ІІІ г. о., ГК, с което е оставена без разглеждане молбата на И. Д. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 50223 от 16.01.2023 год., постановено по гр. дело № 574/2022 год. по описа на ВКС, ІІІ г. о., ГК. С жалбата се иска отмяна на определението като неправилно. Поддържа се, че в молбата за отмяна било обосновано основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – наличие на ново обстоятелство, а именно Регламент 1307/2013. Решението, чиято отмяна се претендирала било нищожно, а освен това същото било основано единствено и само на неспазването на Регламент 79/2003 /неприложим и отменен през 2013 год./, като съдът не бил изпълнил задължението си да отправи преюдициално запитване. Ответникът по частната жалба Държавен фонд „Земеделие“ не е депозирал писмен отговор. Частната жалба е депозирана от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да остави без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение, Върховният касационен съд е констатирал, че в същата са изложени твърдения за наличието на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, защото съдът е приложил отменения Регламент 73/2009 вместо действащия Регламент 1307/2013 и като се е позовал на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 год. на ВКС по тълк. дело № 7/2014 год., ОСГТК, е приел, че в случая молителят не е посочил никакви конкретни обстоятелства, които могат да обусловят извод за наличие на някое от посочените основания. А молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК е недопустима. Определението е правилно. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни фактически твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, които са изчерпателни – чл. 306, ал. 1 ГПК. Тези твърдения очертават предмета на производството и определят обсега на правораздавателната дейност, осъществявана от ВКС в това производство. В конкретния случай молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, въпреки дадените на молителя указания в този смисъл. Формалното позоваване на разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК в уточнение на първоначално подадената молба, останало неподкрепено с твърдения, е негодно да обоснове допускане на молбата до разглеждане. Изложените от молителя основания по същество представляват оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение поради допуснато нарушение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Следователно молбата за отмяна се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда, в който смисъл са и задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 год. на ВКС по тълк. дело № 7/2014 год., ОСГТК, както е приел и съставът на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд