Решение № 7927 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6112/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ДЗЗД „Аква Искър“, със съдружници „Джи Пи Груп“ АД, и „Аква Темпус“ ООД, представлявано от И. Т., чрез процесуалния представител адвокат П. Семерджиев, срещу Решение № 431 от 14 май 2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), постановено по преписка № КЗК-282/2026 г., с което е оставена без уважение жалбата на обединението срещу Решение № D53107606 от 25 февруари 2026 г. на кмета на община Искър за определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на инженеринг за обект: „Превенция от наводнения – укрепване бреговете на река Писаровска от ок 227 през ок 133, ок 31А до ок 5 в гр. Искър, община Искър“, открита с Решение № F719721 от 15 декември 2025 г., изменено с Решение № F790544 от 23 декември 2025 г., с уникален номер 01026-2025-0038 в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП). В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 7 ЗОП. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено изцяло, включително в частта за разноските, спорът да бъде решен по същество с отмяна на решението на възложителя за определяне на изпълнител и преписката да бъде върната на възложителя за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие с указания по чл. 215, ал. 2, т. 3 ЗОП. Претендират се разноски за производствата пред КЗК и пред Върховния административен съд по представен списък. Направено е възражение за прекомерност на претендираните от насрещните страни възнаграждения. Ответникът – кметът на община Искър, чрез процесуален представител адвокат Д. Минкова оспорва касационната жалба с писмено становище, поддържано в съдебно заседание от адвокат В. Вутов, в което излага подробни съображения за неоснователност на всяко от оплакванията и за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за производството по представен списък с доказателства за извършването им. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът - „Юпи Транс 2015“ ЕООД, чрез процесуален представител адвокат Първанов в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и заявява искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна – участник в процедурата, отстранен с решението за определяне на изпълнител, чиято жалба срещу този акт е оставена без уважение с обжалваното решение, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на касационно оспорване акт и в срока по чл. 216, ал. 1 ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано във връзка с оспорване на решение № D53107606 от 25 февруари 2026 г. на кмета на община Искър за определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на инженеринг за обект: „Превенция от наводнения - укрепване бреговете на река Писаровска от ок 227 през ок 133, ок 31А до ок 5 в гр. Искър, община Искър", открита с решение № F719721 от 15 декември 2025 г., изменено с Решение № F790544 от 23 декември 2025 г., на възложителя. От данните по преписката се установява, че с Решение № F719721 от 15 декември 2025 г., изменено с Решение № F790544 от 23 декември 2025 г., кметът на община Искър е открил процедура по чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗОП за възлагане на обществената поръчка с посочения предмет, с критерий за възлагане „най-ниска цена“ по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗОП. Оферти са подали ДЗЗД „Аква Искър“ (оферта № OF2659705) и „Юпи Транс 2015“ ЕООД (оферта № OF2640251, с предложена цена 7 188 763,85 евро). С Решение № D53107606 от 25 февруари 2026 г., издадено на основание чл. 108, т. 1 във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 6 ЗОП, възложителят е приел доклада по чл. 103, ал. 3 ЗОП от 12 февруари 2026 г. и протоколи № 1 от 26 януари 2026 г., № 2 от 6 февруари 2026 г. и № 3 от 10 февруари 2026 г. от работата на комисията, назначена със Заповед № РД-15 от 15 януари 2026 г., обявил е класирането, определил е за изпълнител класирания на първо място участник „Юпи Транс 2015“ ЕООД, с подизпълнител „Алве Консулт“ ЕООД, и е отстранил от участие ДЗЗД „Аква Искър“ на основание чл. 107, т. 1, предл. второ и чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП, като изцяло е възприел и препратил към констатациите и мотивите в Протокол № 2 от 6 февруари 2026 г. Съгласно тези констатации отстраняването е основано на десет самостоятелни съображения: в графика за строителство липсват изисканите от възложителя материални ресурси (стр. 30 от указанията), за видовете строително-монтажни работи (СМР) в Етап 2 „Изпълнение на строително-монтажни работи“ не са посочени експерти, при посочени такива в таблицата на стр. 70–78 от предложението за организация. При дейностите, свързани с изкопни работи, липсват експерти, въпреки заявеното в описателната част, че техническият ръководител и експертът по здравословни и безопасни условия на труд ще следят за спазване на правилата за извършване на земни работи, заявеното в предложението за организация „незабавно“ започване на инженерното проучване и на подробното геодезическо заснемане след получаване на уведомително писмо се разминава с предвиденото в графика начало съответно от четвъртия и от седмия ден, в описанието на Етап 1 в предложението за организация липсват дейностите по контрол на качеството на СМР и влаганите материали – снабдяване на обекта с материали. В Етап 3 по графика липсват премахване на временно строителство и почистване на временните бази и околното пространство. Етапите в изпълнение на проектирането не съдържат информация относно определянето на ангажиментите на проектантите, извършването на подробни проучвания и комуникацията. В графика липсва организация на гаранционното поддържане на обекта. Формиран е извод, че констатираните несъответствия, всяко на самостоятелно основание и в тяхната съвкупност, характеризират офертата като неподходяща по смисъла на § 2, т. 25 от ДР на ЗОП. За да остави жалбата на ДЗЗД „Аква Искър“ без уважение, Комисията е приела по оплакването за нарушена конфиденциалност, че търговска тайна на жалбоподателя не е разкрита, а спазването на принципа за мотивираност не нарушава института на търговската тайна: възпроизведените в Протокол № 2 данни от техническото предложение са в минимален обем и са ограничени единствено до необходимото за мотивиране на изводите на комисията, като са цитирани единични изречения, минимално необходими за изясняване на противоречията с изискванията. Констатациите съдържат само посочване на елементите, без друга индивидуализация и конкретизация, и не разкриват конкретни технически решения, ноу-хау или методологии. Нито едно от посочените обстоятелства не е обосновано от жалбоподателя като имащо търговска стойност поради тайния си характер – кумулативен елемент от понятието търговска тайна по чл. 3 ЗЗТТ. Чрез становището на председателя на помощния орган се установява, че е съобразена както същността на понятието търговска тайна, така и задължението за мотивираност на констатациите по чл. 60, ал. 1, т. 5 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП). По съществото на отстраняването КЗК е разгледала констатациите относно липсата в ЛКГ на организация на гаранционното поддържане на обекта и на ангажиментите на проектантите, подробните проучвания и комуникацията в етапа на проектирането – липси, които жалбоподателят не отрича, а оправдава с наличието на съответното съдържание в описателната част, относно липсата в ЛКГ на премахване на временното строителство и на почистване на временните бази и околното пространство, относно разминаването в началния момент на Подетап 2 и Подетап 3 от проектирането и относно липсата на експерти при дейностите по земни и изкопни работи, като е приела, че всяка от посочените непълноти и разминавания е самостоятелно достатъчно основание за законосъобразното отстраняване на жалбоподателя. Обсъждането на възраженията срещу останалите констатации е преценено за безпредметно, доколкото и да се установи, че те са формални и необосновани, това не би променило правното положение на жалбоподателя (Решение № 7012 от 12.07.2022 г. и Решение № 4578 от 02.05.2025 г. на ВАС). Прието е още, че констатираните пропуски и разминавания не могат да бъдат санирани чрез приложението на чл. 104, ал. 5 ЗОП с оглед изричната забрана по последното изречение на разпоредбата. Посочва, че възраженията срещу допускането и класирането на „Юпи Транс 2015“ ЕООД са бланкетни и неконкретизирани, а проучването по чл. 207 ЗОП обхваща само конкретно заявените аргументирани твърдения, като повторното извършване на всички проверки на оценителната комисия би съставлявало изземване на функциите й и че по преписката са събрани писмени доказателства, позволяващи установяването на релевантните факти, поради което искането за назначаване на техническа експертиза е оставено без уважение. С решението на община Искър са възложени разноски в размер на 3000 евро, а на „Юпи Транс 2015“ ЕООД – в размер на 2000 евро. Обжалваното решение на КЗК е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи основания, които да налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и правилно тълкуване и прилагане на относимата нормативна уредба, след задълбочено обсъждане на доводите на жалбоподателя и на правнорелевантните факти, органът по преразглеждането е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила. Касаторът не оспорва компетентността на органа, издал акта, спазването на формата и процедурата по неговото постановяване. С касационната жалба се оспорват правните изводи на КЗК, които касационната инстанция намира за правилни и обосновани, поради което по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК може да препрати към мотивите на първоинстанционния орган. С оглед надлежното мотивиране на акта касационните оплаквания ще бъдат разгледани, както следва по-долу, като изрично на първо място се посочи, че Комисията се е произнесла в съответствие с чл. 196, ал. 3 от ЗОП по отношение на законосъобразността на решението на възложителя. На следващо място е необходимо да се посочи, че съгласно чл. 207 от ЗОП проучването по преписката пред КЗК обхваща обстоятелствата, посочени с иницииращата производството пред КЗК жалба и съответно твърденията, предявени в законоустановения срок по чл. 197, ал. 1, т. 7, б. "а" ЗОП. Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон при прилагането на чл. 102, ал. 1 ЗОП и чл. 3 ЗЗТТ. Разпоредбата на чл. 102, ал. 1 ЗОП предоставя на кандидатите и участниците възможност да посочат в офертите си информация, която смятат за конфиденциална във връзка с наличието на търговска тайна, но направеното изявление не обвързва автоматично възложителя. Легалната дефиниция на чл. 3 ЗЗТТ поставя кумулативни изисквания – информацията да е тайна, да има търговска стойност именно поради тайния си характер и по отношение на нея да са предприети мерки за запазването й в тайна – чието наличие подлежи на самостоятелна преценка от възложителя и неговия помощен орган при съобразяване на общите принципи по чл. 4, ал. 3 и чл. 171, ал. 3 АПК, приложими съгласно чл. 22, ал. 9 ЗОП. Позоваването на конфиденциалност не освобождава оценителната комисия от изричното й задължение по чл. 60, ал. 1, т. 5 ППЗОП да мотивира предложението за отстраняване на участник – мотиви, без които отстраненият би бил лишен от възможността за ефективна защита. Двете изисквания се съвместяват чрез излагане на констатациите в обем и по начин, които не разкриват съдържанието, придаващо на информацията търговска стойност. Именно такъв е възприетият в случая подход. Установено е по преписката, че в Протокол № 2 помощният орган е посочил кой изискуем съгласно документацията елемент липсва в техническото предложение или в коя негова част се установява разминаване, като е цитирал единични изречения в минимално необходимия обем за илюстриране на установените несъответствия. Констатациите за липси – на материални ресурси, на експерти по определени дейности, на организация на гаранционното поддържане – по своето съдържание не разкриват технологично решение, производствен метод или друго ноу-хау, годно да съставлява търговска тайна. Те указват отсъствието на изискуемо съдържание, а не възпроизвеждат защитимото такова. Правилно е съобразено и че жалбоподателят, в чиято тежест е това, не е обосновал по отношение на нито едно от тези обстоятелства търговска стойност поради тайния им характер. Този подход съответства и на тълкуването на чл. 21 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки, транспониран в чл. 102 ЗОП, дадено от Съда на Европейския съюз в решение от 7 септември 2021 г., Klaipлdos regiono atliekш tvarkymo centras, C-927/19, ECLI:EU:C:2021:700, съгласно което възлагащият орган дължи баланс между защитата на поверителната информация и изискванията за мотивираност и ефективна съдебна защита, като може да съобщи в обобщена форма аспекти от офертата по начин, който не позволява поверителната информация да бъде идентифицирана. В същия смисъл е и практиката на Върховния административен съд, на която се е позовала КЗК – Решение № 14366 от 19.11.2020 г., Решение № 15851 от 21.12.2020 г., Решение № 4858 от 15.04.2021 г., Решение № 6523 от 17.06.2025 г., Решение № 8220 от 29.07.2025 г., а също и Решение № 1977 от 19.02.2026 г., потвърждаващо цитираната от Комисията нейна практика (Решение № 1204 от 17.12.2025 г.) за приоритет на публичността по отношение на части от предложението, обхващащи общи правила, а не конкретна търговска тайна. Доводът на касатора за неотносимост на тази практика поради това, че част от цитираните решения касаят засекретяване на писмени обосновки по чл. 72 ЗОП, неоснователно стеснява разрешения с нея правен въпрос до вида на документа, в който се съдържа декларираната информация. Принципното положение – че изявлението за конфиденциалност не обвързва автоматично възложителя и подлежи на преценка по критериите на чл. 3 ЗЗТТ при съблюдаване на задължението за мотивиране – е приложимо към всяка част от офертата, включително към техническото предложение. Не се установява и твърдяното недопустимо заместване на мотивите на възложителя. КЗК не е въвела нови факти или обстоятелства извън събраните по преписката, а е упражнила контрол за законосъобразност върху вече формираната воля на помощния орган въз основа на съдържанието на Протокол № 2 и на становището на неговия председател, от които се установява извършената преценка. Отделно, детайлното излагане в протоколите на съображения кои части от позоваването на конфиденциалност се приемат и кои не, и защо конкретната информация не съставлява търговска тайна, само по себе си би могло да доведе до разкриване на информацията, чиято защита се претендира, поради което не може да бъде изведено като безусловно задължение с интензитета, поддържан от касатора. Неоснователни са и оплакванията за нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП поради прекомерен формализъм. Съгласно чл. 101, ал. 5 ЗОП при изготвяне на офертите участниците са длъжни да се придържат точно към обявените от възложителя условия, а по силата на чл. 39, ал. 1 ППЗОП отговорността за съдържанието на офертата е тяхна. Влязлата в сила документация за участие е задължителна както за участниците, така и за възложителя и неговия помощен орган. В случая документацията изрично е определила минималното съдържание на линейния календарен график – включително организация на персонала и ресурсите с определяне на конкретните ангажименти на експертите по отделните части, осигуряване на материални ресурси, етапи на проектирането, включващи сформиране на екип от проектанти и определяне на конкретните им ангажименти, подробни проучвания и комуникация, както и организация на гаранционното поддържане на обекта – и изрично е предвидила, че липсата на график, представянето на график, който не отговаря на тези изисквания, или график, който е в противоречие (разминаване) с други части на предложението на участника, води до отстраняване на офертата. При това положение правилен е изводът на КЗК, че установените несъответствия не се свеждат до терминологични различия или до различна степен на детайлност, а съставляват обективно установими липси на изрично изискуеми елементи и разминавания между отделните части на техническото предложение. Касаторът не оспорва, че в представения от него ЛКГ липсва организация на гаранционното поддържане на обекта, нито че ангажиментите на проектантите, подробните проучвания и комуникацията в етапа на проектиране са развити единствено в описателната част – поддържа единствено, че наличието на тези елементи в предложението за организация изпълнява изискването. Тезата, че ЛКГ и описателната част са части от едно цяло, при което наличието на елемент в едната санира липсата му в другата, не намира опора в документацията, която въвежда конкретни и самостоятелни изисквания към съдържанието на всяка от частите на техническото предложение и изрично квалифицира разминаването между тях като основание за отстраняване. Когато възложителят е изискал определена информация да се съдържа именно в линейния календарен график, представянето й единствено в друга част на предложението не изпълнява това изискване. Мястото на информацията в случая не е въпрос на структурно предпочитание, а на съответствие с изрично поставено и необжалвано условие на процедурата. Обстоятелството, че гаранционното поддържане по естеството си следва предаването на обекта, не освобождава участника от задължението да го отрази в графика като самостоятелен период, каквото е изричното изискване, а напротив – потвърждава, че условието е съобразено с последователността на двата периода. Не води до друг извод и поддържаното от касатора съдържателно тъждество между „демобилизация“ и премахване на временното строителство, съответно между „почистване на площадката“ и почистване на временните бази и околното пространство. В собственото си предложение за организация участникът е разграничил тези дейности като самостоятелни, поради което последващото им приравняване в производството по обжалване представлява тълкуване на волята му, което оценителната комисия нито е длъжна, нито е овластена да извършва. Същото се отнася и до заявеното „незабавно“ започване на инженерното проучване и на геодезическото заснемане – в описателната част не е посочен никакъв предхождащ организационен период, а тежестта да изложи предложението си по ясен и недвусмислен начин, позволяващ конкретна преценка за съответствие, е изцяло върху участника (в този смисъл Решение № 3279 от 28.03.2023 г. и Решение № 8823 от 16.07.2024 г. на ВАС, на които се е позовала и КЗК). При неяснота относно начина, по който възложителят възприема използваните понятия, участникът е разполагал с възможността по чл. 33 ЗОП да поиска разяснения по документацията преди подаването на офертата, а не постфактум да презумира понятийна идентичност по свое усмотрение. Помощният орган не разполага с правомощие да предполага или да допълва волята на участниците – подобен подход би съставлявал проява на субективизъм и неравно третиране в противоречие с принципите по чл. 2, ал. 1 ЗОП. По отношение на експертното обезпечаване на дейностите документацията изисква определяне на конкретните ангажименти на експертите по отделните части, поради което заявеният едва в производството по обжалване „хоризонтален“ характер на контролните функции не преодолява обективно установимата от съдържанието на графика липса. Неоснователно е и оплакването относно неприлагането на чл. 104, ал. 5 ЗОП. Разпоредбата предоставя на комисията възможност, а не задължение, да иска разяснения за данни, заявени от участниците, като изрично забранява проверката и разясненията да водят до промени в техническото и ценовото предложение. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, на която се е позовала и КЗК (СЕС, решение от 7 април 2016 г., Partner Apelski Dariusz, C-324/14, ECLI:EU:C:2016:214; СЕС, решение от 10 октомври 2013 г., Manova, C-336/12, ECLI:EU:C:2013:647) принципът на равно третиране и задължението за прозрачност не допускат след подаването на офертите те да бъдат изменяни по същество под формата на пояснения, допустимо е единствено изясняване или поправяне на явни грешки, без да се стига до представяне на нова по същество оферта. В случая констатираните пороци не произтичат от неясно или противоречиво съдържание, подлежащо на изясняване, а съставляват обективно липсващи изискуеми елементи и несъответствия между части на предложението. Разяснение, чрез което участникът да заяви, че различно формулирани дейности са тъждествени, че липсващ в графика елемент се съдържа другаде или че използваното от него понятие има различен от обективирания смисъл, не би имало пояснителен характер, а би довело до недопустимо изменение на офертата след изтичане на срока за подаване и до поставяне на този участник в по-благоприятно положение спрямо останалите (в този смисъл и Решение № 12452 от 19.11.2024 г. на ВАС). Позоваването на Решение № 269 от 26 март 2026 г. на КЗК, оставено в сила с Решение № 5397 от 19 май 2026 г. на ВАС по адм. дело № 4172/2026 г., не обосновава друг извод. В цитираните актове задължението за прилагане на чл. 104, ал. 5 ЗОП е изведено при наличие на обективни данни и основателни съмнения относно заявени от участника обстоятелства, при които едва след разяснението може да се формира преценка за съответствие. Настоящият случай е фактически различен – помощният орган не е бил в положение на колебание относно съдържанието на предложението, а ясно и мотивирано е установил конкретни липси и разминавания, поради което хипотезата на цитираната практика не е налице. В този смисъл е и приетото в Решение № 1096 от 2 февруари 2026 г. на ВАС по адм. дело № 10833/2025 г., съгласно което неупражняването на правомощието по чл. 104, ал. 5 ЗОП само по себе си не съставлява нарушение на закона. Не са допуснати и твърдените съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оплакването, че КЗК е дописала мотивите на възложителя чрез съображенията относно „багерист“, „работник по копаене“ и използваната механизация, не отчита контекста, в който те са изложени. Фактическото основание за отстраняване – липсата на посочени в графика експерти за дейностите по земни и изкопни работи – е формулирано от помощния орган в Протокол № 2 и не е изменяно от КЗК. Посочените примери са приведени единствено в отговор на развитата от самия жалбоподател защитна теза, че тези дейности се извършват изцяло с механизация и експертният надзор не подлежи на отразяване в графика, и аргументират защо възражението е неоснователно, без да въвеждат ново основание за отстраняване. Контролът за законосъобразност по чл. 196 и сл. ЗОП предполага именно излагане на собствени мотиви по възраженията на жалбоподателя, което не съставлява изземване на правомощия на административния орган. Неоснователно е и оплакването, че КЗК е дължала произнасяне по всички възражения срещу всяка от десетте констатации. След като е приела за законосъобразни няколко от констатациите – всяка от които самостоятелно осъществява основанието по чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП – обсъждането на останалите не би могло да доведе до различен правен резултат и правилно е преценено като безпредметно. Този подход съответства на трайната практика на Върховния административен съд (Решение № 7012 от 12.07.2022 г. и Решение № 4578 от 02.05.2025 г.), съгласно която установяването дори на едно законосъобразно основание за отстраняване е достатъчно за отстраняване на офертата от понататъшно участие. Твърдението, че всички констатации почиват на една и съща методологична грешка, не намира опора в тяхното съдържание – установените пропуски се основават на самостоятелни фактически констатации за липса на изискуеми елементи, а не на обща предпоставка за отъждествяване на терминологични различия с несъответствие. Не съставлява процесуално нарушение и преценката на КЗК относно възраженията срещу допускането и класирането на „Юпи Транс 2015“ ЕООД. Съгласно чл. 207 ЗОП проучването на КЗК обхваща обстоятелствата, посочени в жалбата, разбирани като конкретно заявени аргументирани твърдения. Комисията дължи произнасяне по конкретно аргументираните възражения, а не служебна цялостна повторна проверка на офертата на класирания участник, която би съставлявала изземване на функциите на помощния орган. Механичното възпроизвеждане на части от документацията, съпроводено с общо отричане на съответствието на офертата на определения за изпълнител участник, не съставлява конкретно твърдение, подлежащо на изследване. Различният интензитет на мотивиране на констатациите за съответствие и за несъответствие произтича от нормативната уредба – чл. 60, ал. 1, т. 5 ППЗОП изисква мотивиране на предложението за отстраняване, доколкото именно то засяга неблагоприятно правната сфера на участника, докато за констатациите за съответствие такова изискване не е въведено – поради което не е налице и твърдяното неравно третиране. Не съставлява процесуално нарушение и отказът да бъде назначена техническа експертиза. Спорът се свежда до това дали съдържанието на представените от самия участник документи съответства на изрично обявените условия на процедурата – преценка от правно и фактическо естество, извършвана чрез пряк прочит и съпоставка на документите, която не предполага специални знания по смисъла на чл. 208 ЗОП. КЗК не е извършвала самостоятелна техническа оценка на строителни технологии или проектантски решения, поради което събраните писмени доказателства правилно са преценени като достатъчни. По изложените съображения и по споделените мотиви на КЗК, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК във вр. с чл. 216, ал. 7 ЗОП, касационният съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение на Комисията за защита на конкуренцията, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от предвидените в чл. 209, т. 1 и т. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК във връзка с чл. 216, ал. 7 ЗОП искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно, а исканията на ответниците – основателни. Касационният жалбоподател ДЗЗД „Аква Искър“ следва да заплати на ответника община Искър разноски за производството в доказания размер на платения адвокатски хонорар 3600 евро. Касационният жалбоподател ДЗЗД „Аква Искър“ следва да заплати на ответника „Юпи Транс 2015“ ЕООД разноски за производството в доказания размер на платения адвокатски хонорар 2100 евро пред ВАС, доколкото останалите претендирани разноски вече са присъдени с решението на КЗК. Възражението на касатора за прекомерност е неоснователно – с оглед фактическата и правна сложност на делото, обема на защитата по петнадесет групи оплаквания и материалния интерес по процедурата претендираното възнаграждение не се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК във връзка с чл. 216, ал. 7 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,