Определение № 5073 от 06.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2776/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Т. И. чрез адвокати Б. и Б. против решение № 1122 от 25.02.2025 г. по гр. д. № 12302/2023 г. на Софийски градски съд, ГО, II-В въззивен състав.

Предмет на обжалване е горното въззивно решение в частта, в която след отмяна на решение № 20064415 от 31.10.2022 г. по гр. д. № 13446/2020 г. на Софийски районен съд, 143 състав, са отхвърлени предявените от А. Т. И. срещу Висш съдебен съвет и Върховен административен съд искове:

• с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) за установяване наличието на нарушение по ЗЗДискр. и осъществена дискриминация спрямо ищеца от страна на ответниците, основана на лично положение на ищеца и на нарушение на правото му на труд поради неосигурено от тях на основание чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. равно възнаграждение за равностоен труд при определяне и изплащане на полагащото му се обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ),

• с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за солидарно заплащане от ответниците на сумата 81 378. 53 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от осъществена пряка дискриминация от страна на Висш съдебен съвет в качеството му на работодател и Върховния административен съд, представляван от председателя му като пряк административен ръководител (в която част е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 20095846 от 30.06.2023 г.), основана на лично положение на ищеца и на нарушение на правото му на труд, поради неосигурено от тях на основание чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. равно възнаграждение за равностоен труд при определяне и изплащане на полагащото му се обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 4 ЗСВ, формирано като разликата между дължимото по чл. 225 ЗСВ обезщетение и изплатеното по чл. 237 ЗОВС (отм.) обезщетение (главни осъдителни искове) и

• с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за солидарно заплащане от ответниците на сумата 93 891. 84 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от осъществена пряка дискриминация от страна на Висш съдебен съвет в качеството му на работодател и Върховния административен съд, представляван от председателя му като пряк административен ръководител (в която част е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 20095846/30.06.2023 г.), основана на лично положение на ищеца и на нарушение на правото му на труд, поради неосигурено от тях на основание чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр равно възнаграждение за равностоен труд при определяне и изплащане на полагащото му се обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 4 ЗСВ, формирано като неизплатения остатък от обезщетението по чл. 225 ЗСВ в размер на 20 брутни заплати към датата на освобождаване на ищеца от длъжност, без приспадане на изплатеното обезщетение по чл. 237 ЗОВС (отм.) (евентуални осъдителни искове) и в полза на ответниците са присъдени разноски.

Ответниците Висш съдебен съвет и Върховен административен съд, чрез своите процесуални представители, с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК изразяват становище за липса на предпоставки за допускане на касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.

При запознаване с предмета и страните по спора, разрешен от въззивния съд с обжалваната част от решението, съдията - докладчик констатира основание за отвод в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, което е пречка за участието му в разглеждане на делото.

Ето защо, на основание раздел II, т. 26 от Правилата за образуване, случайно разпределение и насрочване на делата във Върховния касационен съд, утвърдени със заповед № 645/19.07.2022 г. на председателя на съда, тъй като е налице пречка по отношение на определения докладчик да участва в разглеждане на делото, то следва да се преразпредели за определяне на нов докладчик. Делото ще следва да се разгледа от първоначално определения състав – с участието на съдиите Жива Декова и Александър Цонев, както и на новоопределения докладчик.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,