Определение № 50202 от 13.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3312/2022 г.

Постъпила е молба вх.№ 261049 от 26.01.2022 г., подадена от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК на решение № 93 от 24.04.2013 г. по гр.д.№ 1535/2010 г. на ВКС, І гр.о., с което е отменено решение № 1094/09.08.2010 г. по гр. д. № 2244/08 г. на Окръжен съд - Варна и вместо това Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството е осъдена на основание чл.108 ЗС да предаде на В. К. С. поземлен имот, с площ 8.450 дка. в землището на [населено място], местността „С. К.”, представляващ имот пл.№ ....по кадастралния план от 1956 г. и регулационния план от 1961 г. на [населено място], при граници: от север – магистрала „Златни пясъци – Варна”, от изток - ограда на стопанство „Евксиноград” от юг и запад – стара ограда на стопанство „Евксиноград”. Молителят – държавата, представлявана чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството твърди, че с писмо № 02.24-62/03.12.2021 г., получено от Администрацията на МС е уведомено МРРБ, че на 15.11.2021 г. по електронната поща в Министерския съвет от служба Геодезия, картография и кадастър, гр. Варна е получено копие от нот. акт № ..... г., от който е видно, че имота, предмет на решението, чиято отмяна се иска, е бил предмет на замяна от ТПС-комисия, при която вместо този имот, С. е получил друг имот в м. „Ф.“, с който в последствие се разпоредил. Твърди, че посоченото доказателство е новооткрито и, че е съществено за изхода от приключилия спор. Ответникът по молбата В. К. С. оспорва допустимостта и основателността на молбата, тъй като за посоченият нот. акт, държавата, чрез МРРБ е знаела поне от 2013 г.. Позовава се на представеното с отговора и молбата от 08.11.2022 г. копие от искова молба № 05-111-91 от 16.08.2013 г., подадена от Администрацията на МС, по която е образувано гр.д.№ 11707/013 г. на Варненски РС, ведно с приложения към нея нот. акт № ..... г., по което държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството е конституирана и нот. акт от 1966 г. е приет като доказателство. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: С определение № 50155 от 29.09.2022 г. по настоящото гр. дело съдът е приел за допустима молбата за отмяна на Решение № 93/24.04.2013 г. по гр.д.№ 1535/2010 г. на ВКС, І гр.о., постановено от ВКС като касационна инстанция, влязло в сила с постановяването му. Съобразено е твърдението на молителя, че е узнал за новото доказателство на 03.12.2021 г., а молбата е подадена на 26.01.2022 г Спрямо тези дати тримесечният срок по чл. 305, ал.1 т.1 ГПК е спазен. Към онзи момент е била представена само искова молба № 05-111-91 от 16.08.2013 г., подадена от Администрацията на МС, но в нея не е посочен нот. акт от 1966 г., а не е имало данни и за участието в производството по гр.д. .№ 11707/013 г. на РС-Варна на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като представител на държавата. След приемане на запазените документи по гр.д.№ 7832/2006 г. и по гр.д.№ 11707/2013 г., и двете на РС-Варна, унищожени поради изтичане срока за съхранение и представените от страните доказателства, съдът констатира следното: С Решение № 93/24.04.2013 г. по гр.д.№ 1535/2010 г., ВКС, І гр.о. е разгледал иск по чл. 108 ЗС, предявен от В. К. С. против Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството с предмет поземлен имот, с площ 8.450 дка. в землището на [населено място], местността „С. К.”, представляващ имот пл.№ .....по кадастралния план от 1956 г. и регулационния план от 1961 г. на [населено място] и иск по чл. 59 ЗЗД. Ищецът по това дело се е позовал на реституция по ЗСПЗЗ, реализирана със съдебни решения от 08.07.1997 г. и от 07.08.1997 г., постановени в производството по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ, с които е установено наличието на предпоставките за уважаване на реституционната претенция на наследниците на К. Г. С. - баща на ищеца. Въз основа на тях е издадено решение на ПК гр. Варна № 824 от 10.10.2001 г., с което имота е възстановен на наследници на К. Г. С., починал 1965г. и на Н. В. С., починалата през 1970 г.- майка на ищеца. Съдът е приел, че държавата е обвързана от влезлите в сила решения по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ и не може да оспорва реституцията предвид приетото в ТР № 5 /2011 г. на ОСГК на ВКС. Установено е от Решение № 1050 /29.12.1997 г. на МС, че имотът попада в територията на стопанство „Евксиноград”, което не е юридическо лице и самостоятелен правен субект. Затова е прието, че имота се владее и ползва от Министерския съвет на Р. България чрез това стопанство. При така установеното са уважени и двата иска. Основанието за отмяна на влязло в сила решение, предвидено в чл.303, ал.1 т.1 от ГПК, на което се позовава молителя - МРРБ, изисква доказателствата, които представя да установяват новооткрити обстоятелства и страната да не е могла да узнае за тези обстоятелства, да не е могла да се снабди с доказателства за тях въпреки положената грижа. От значение е обективната невъзможност на страната да узнае новите обстоятелства по време на процеса. Новите обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода от спора. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно. Може да бъде разгледана по същество само допустима молба за отмяна, а за да е такава следва да е подадена в тримесечен срок от узнаване съществуването на новите доказателства или узнаване за новите обстоятелства. Решение № 1094 от 09.08.2010 г., което е отменено, за да се постанови решение № 93/24.04.2013 г. по гр.д.№ 1535/2010 г. на ВКС, І гр.о., чиято отмяна се иска, е постановено по гр.д.№ 2244/08 г. на Окръжен съд Варна. По това въззивно дело е изготвена СТЕ от в.л. Ю. П., в която е описано, че с протокол от 26.11.1951 г. на комисията по чл.11 ЗТПС, нива от 9,6 дка, собственост на К. С. е включена в територията на ДЗС „Евксиновград“, а с протокол от 03.Х.1961 г. в територията на същото ДЗС е включена хавра от 8,5 дка в м.“М.“ с описани граници. Двата протокола са били приложени на л. 87 и 88 от делото. То не се съхранява вече, но ответникът представя тези протоколи и от втория е видно, че за имота в м. „М.“ при същите граници, К. С. получава държавно лозе от 5,6 дка в м. „Ф.“ при описани граници. Представеният с молбата нот. акт № ..... г. е констативен и удостоверява придобитото право на собственост по тази замяна по ЗТПС. В него е описан протокола от 03.10.1966 г. Следователно обстоятелството, за установяването на което е представен с молбата за отмяна нот. акт № .....г. е било установено в хода на делото, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска и държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството е узнала за него още тогава. Нот. акт № ..... г. е коментиран и в мотивите към решения от 08.07.1997 г. по дело № 1912/1996 г. на Варненски РС, на което се е позовал С. в исковата молба по гр.д.№ 7832/2006 г. на РС-Варна - първоинстанционното на въззивно гр.д.№ 2244/08 г. на Окръжен съд Варна. Препис от това решение от 1997 г. е връчен на МРРБ като представител на държавата - ответник по исковете по чл. 108 ЗС и иска по чл. 59 ЗЗД. Следователно държавата оспорвайки признаването правото на възстановяване със съдебно решение, в което е коментиран нот. акт № .....г. е узнала за него и е имала възможност да се снабди с него още към момента на разглеждане на делото пред инстанциите по същество, преди да се постанови решението, чиято отмяна иска. Администрацията на МС е предявила против В. К. С. иск за прогласяване нищожност на съдебно решение от 08.07.1997 г. по дело № 1912/1996 г. на Варненски РС, по която е образувано гр.д.№ 11707/2013 г. на Варненски РС /на л.174 от настоящото дело/. По това дело № 11707/2013 г., държавата, представлявана от МРРБ е подала молба Държавата да бъде конституирана като съищец /л. 146 от настоящото дело/. С определение 13792/18.10.2013 г. по гр.д.№ 11707/2013 г. на Варненски РС е прието държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството да бъде включена в списъка на лицата за призоваване, за да участва като съищец / л. 147 от настоящото дело/ В съдебно заседание на 10.11.2014 г. по гр.д.№ 11707/2013 г., е приет като доказателство нот. акт № 148,т.VІІ, н.д.№ 2742/1966 г. В това съдебно заседание, държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството е участвала и е представлявана от главен юрисконсулт /л.152-160/. Така и към 2013 г. държавата, чрез МРРБ е знаела за доказателството, което сега представя с молбата за отмяна. Към датата на подаването на молбата за отмяна – 26.01.2022 г. тримесечният срок по чл. 305, ал.1 т.1 ГПК е изтекъл. Затова молбата се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съобразно този резултат, на ответника по молбата следва да се присъдят деловодни разноски за настоящото производство в доказания с договора за правна помощ размер 9800 лв., по отношение на който не е постъпило своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение