Определение № 95 от 09.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 439/2022 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от Г. С. М. от [населено място], област В., подадена от пълномощника М., чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно определение № 10058 от 3.05.2018г. по в.ч.гр.д. № 12339 по описа за 2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 22.06.2017г. по гр.д. № 50994/2013г. на СРС за връщане на подадената искова молба и прекратяване на производството по делото. Жалбоподателката счита обжалвания акт за неправилен. Твърди, че съдът не се произнесъл по наведените от нея довод. Желае производството да бъде съединено с това по гр.д.№ 253/2018г.на ІV г.о. Искането й е за отмяна на постановения акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира следното: Г. С. М. е предявила пред СРС иск срещу „Байер България“ЕООД за признаване за нищожни и за тяхната отмяна на всички решения, взети от Общото събрание на работниците и служителите на „Байер България“ЕООД, проведено на 1.11.2013г. като противоречащи на закона, както и за признаване за нищожни и за отмяната на Вътрешни процедурни правила с №№ 22/2008 и 23/2008. Тези искове са преценени като недопустими от районния съд със следните мотиви:1. В закона не е предвидена процедура за атакуване по съдебен ред на решения на общото събрание на работниците и служителите. Спецификите на Общото събрание като орган на трудовия колектив, свързани с неговите състав, функции и правомощия, изключват всякаква възможност за прилагане по аналогия на други норми, уреждащи процедури свързани с дружества, сделки или юридически лица с нестопанска цел. Представителството на работниците и служителите е представителство на интереси, при това на общите интереси на всички, а не на отделния работник или служител или на отделни групи. Същественото е, че законодателят е предоставил на Общото събрание голяма свобода на преценка, защото то само определя реда за своята работа /чл.6а КТ/ - решава въпросите за дневния ред, начина на гласуване, срока за избор на представителите и т.н. Така предвидената свобода на преценка логически изключва възможността за последващ контрол, 2. Искът за отмяна на решенията на общото събрание на работниците и служителите е конститутивен и като такъв за да е допустим, следва да е изрично предвиден, а в случая няма такава законова регламентация, 3. Въпросът за легитимността на общото събрание на работниците и служителите може да се поставя единствено във връзка с преценката на съда за наличие на закрилата по чл.333, ал.1, т.5 КТ, но за това е необходимо да е предвиден иск по чл.344 КТ. Определението на СРС е потвърдено със сега обжалвания въззивен акт с № 10058 от 3.05.2018г. Мотивите на СГС са следните: Задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на установителните искове е наличието на правен интерес. В случая такъв не е налице, защото каквото и да е решението на съда, то по никакъв начин няма да засегне правната сфера на ищцата. При нарушаване на правата на ищцата като представител на работниците или служителите, тя би могла да получи защита по реда на ч.344, ал.1, т.1 КТ. Процедурите с № № 22/2008 и 23/2008 са вътрешни актове на дружеството и не подлежат на съдебен контрол, а решенията на общото събрание на работниците и служителите са особен вид сделки /без насрещни права и задължения/, за които не са приложими общите критерии за нищожност и унищожаемост. Няма установен ред за обжалването им. Твърдението за нарушение на основни принципи на гражданското съдопроизводство е неоснователно, защото тези основни принципи са приложими само при допустим процес, какъвто настоящият не е. Нарушение на чл.7 и чл.8, т.1 от Директива 2002/14/ЕО от 11.03.2002г.за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност не може да има, защото директивата няма пряко действие и цитираните норми не предоставят права за частни лица. В подадената жалба, жалбоподателят се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, изискуеми с оглед препращането на чл.274, ал.3 ГПК, без да поставя конкретни въпроси, за които да е възможно да се провери дали са разрешени – както се твърди в жалбата - в противоречие с т.4 от ТР по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, с установената съдебна практика или с практиката на СЕС. Жалбоподателката не е изложила и доводи, с които да обоснове твърдението си за очевидна неправилност на постановения въззивен акт. Развитите от нея доводи са за отказ от правосъдие поради липса на произнасяне по същество, за наличие на правен интерес от обжалване поради обстоятелството, че въз основа на взетите решения на Общото събрание е проведен незаконосъобразен избор на представители по чл.7, ал.2 и чл.7а КТ. Отмяната на това решение би рефлектирало върху преценката на законосъобразността на уволнението й, което е предмет на гр.д.№ 253/2018г.на ІV г.о. Счита, че въпросът за нищожността на правилата е от съществено значение, защото без тях нямало да се стигне до проведения изборен резултат. Липсата на поставен въпрос изключва възможността за допускане до касационно обжалване на въззивния акт. Съгласно т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, посоченият материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Обжалвания акт не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. За пълнота и във връзка с наведените в жалбата доводи, следва да се посочи, че производството по гр.д.№ 253/2018г.на ІV г.о. е приключило с влязъл в сила акт на 27.12.2018г. окончателен акт, с който е прието, че жалбоподателката не се ползва от предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 5 и т. 6 от КТ и не не притежава твърдяното от нея качество на представител на работниците и служителите от ответното дружество в европейския работнически съвет „Bayer European Forum“. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение