Определение № 3760 от 27.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4331/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. М. Х., подадена чрез пълномощника адв. П. Б., срещу разпореждане № 1013/24.08.2023г. на Софийския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д.№ 411/2021г., с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за възстановяване, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК, на срока за касационно обжалване на въззивно решение № 273 от 21.07.2022г., постановено по в. гр. д. № 411/2021г. на Софийския окръжен съд. Ответникът по частната жалба-Д. Л. Х., чрез процесуалните си представители, оспорва същата като неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Същата е процесуално допустима, но този състав на ВКС намира, че функционално компетентен да се произнесе по нея е Софийският апелативен съд. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, функционалната подсъдност при обжалването се определя от това дали определението е постановено за първи път от съда, пред който делото е висящо-когато определението е първоинстанционно, компетентен да се произнесе по жалбата срещу него е следващият по степен съд; когато определението е постановено за първи път от районен съд, компетентен съд по жалбата срещу акта е съответният окръжен съд; когато е постановено за първи път от окръжен съд, компетентен по жалбата е съответният апелативен съд; постановеното за първи път от апелативен съд определение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, а подлежащите на обжалване определения, постановени от състав на Върховния касационен съд подлежат на обжалване пред друг състав на съда-в този смисъл и изменението на чл.274, ал.2 ГПК (ДВ, бр.50/2015г.), както и разясненията, дадени в ТР № 5/2015г. от 12.07.2018г. по тълк. дело № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото в мотивите на ТР № 2/2018г. от 23.06.2022г. по тълк. дело №2/2018г. на ОСГТК на ВКС, компетентността на апелативния съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК е изключена само в случаите, когато се обжалва разпореждането на окръжния съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК. Обжалваното от Д. Х. разпореждане на СОС не попада в изключенията, предвидени в цитираното ТР № 2/2018г. от 23.06.2022г. То е преграждащо развитието на производството по чл. 64 ГПК. Предвид това жалбата с вх. №7269/12.09.2023г. на Д. Х. против разпореждането на СОС, има характера на частна жалба по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2, във вр. с ал.1, т.1 от ГПК, компетентен да се произнесе по която е Софийският апелативен съд (в този смисъл е и разпореждане на СОС от 09.10.2023г. делото да се изпрати на САС-л.92 от настоящото дело). Предвид изложеното, образуваното частно производство пред ВКС следва да се прекрати, като процесуално недопустимо и делото да се изпрати на компетентния съд за произнасяне. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО