Определение № 1324 от 12.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 1567/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 7524/14.04.2026г. на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД за връщане на сумата от 14 025 лева (с равностойност от 7 170. 87 евро). Съгласно изложеното в молбата сумата е била преведена по сметка на ВКС като надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2 от ГПК и с определение на този съд е било спряно изпълнението на осъдително въззивно решение № 135 от 07.05.2025г. по в.т.д. № 127/2025г. на Апелативен съд – Пловдив. С определение, постановено в настоящото касационно производство, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Сумата по решението срещу застрахователя е изцяло изплатена в полза на ищеца Т. П. Б. - главница, лихви и разноски. Към молбата на застрахователното дружество са представени документи (преводни нареждания) за сумата по гаранцията. Т. П. Б., насрещна страна в касационното производство, заявява, че не възразява да бъде възстановена внесената парична гаранция, поради това, че е получила присъдената й от съда сума. За се произнесе по постъпилата молба, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, взе предвид следното: С определение № 1673 от 30.05.2025г. по ч.т.д. № 1066/2025г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е било постановено спиране на изпълнението решение № 135 от 07.05.2025г. по в.т.д. № 127/2025г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която, като е отменено решение № 464 от 29.11.2024г. по т.д. № 335/2023г. на Окръжен съд – Пловдив, Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Т. П. Б. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ допълнителна сума от 13 500 лева (или общо 45 000 лева), със законната лихва за забава от 09.12.2022г. до окончателното плащане. Спряно е изпълнение на решението и в частта на присъдена сума за имуществени вреди от 525 лева. Във връзка с постановеното спиране от застрахователното дружество е била внесена парична гаранция от 14 025 лева, обстоятелство надлежно удостоверено от счетоводител при ВКС, съгласно служебно приложено удостоверение от 29.05.2025г. С определение № 19 от 07.01.2026г. по настоящото касационно производство въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване в частта на обезщетението за неимуществени вреди, а в останаата част касационната жалба на застрахователното дружество е оставена без разглеждане. Съгласно признанието на Т. П. Б. след постановяване на определението от 07.01.2026г. сумите по обезщетенията са и били платени изцяло. Съгласно нова служебно изготвената справка от счетоводител, и към 07.05.2026г. сумата от 14 025 лева (с равностойност от 7 170. 87 евро) е налична по сметка на Върховния касационен съд. При изложените обстоятелства молбата на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД по чл. 282, ал. 5 от ГПК е основателна. Внесеното от застрахователното дружество обезпечение е било предназначено за удовлетворяване на признатите с въззивното решение парични притезания, когато касационно обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. След влизане в сила на въззивното решение с недопускането му до касационно обжалване (оставяне на касационната жалба на застрахователя без разглеждане) паричните притезания на ищеца са изцяло погасени чрез плащане и обезпечението следва да се освободи, като се преведе по сметка на вносителя. Вече не съществува причината, поради която обезпечението е било предоставено, така както целта на обезпечението е конкретизирана в мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС. Не са налице обстоятелства по чл. 82 от ГПК, препятстващи връщането на паричното обезпечение. Изискуемостта на вземането за връщане на обезпечението е настъпила на 07.01.2026г., с влизането в сила на определението по чл. 288 от ГПК, съгласно разрешението по посоченото тълкувателно решение, и едногодишният срок по чл. 82 от ГПК не е изтекъл. Воден от горното съдът