Определение № 410 от 26.09.2025 г. на ВКС по н. д. № 814/2025 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, ал.1 от НПК за разрешаване на спор за подсъдност между Окръжен съд – Видин и Софийски военен съд, повдигнат по повод н. о. х. д. № 397/2025 г. по описа на Видински окръжен съд, образувано по внесен обвинителен акт на Военно-окръжна прокуратура – гр. София срещу подсъдимите ефрейтор Д. Г. Д. и цивилните лица Д. Г. Н., В. В. Л., П. Д. М., Г. С. Д., М. И. П., Ц. И. М., с който същите са предадени на съд по обвинение за престъпление по чл.124, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Първоначално, след внасянето на обвинителния акт в Софийски военен съд, делото е било образувано като н.о.х.д. № 123/2025 г. по описа на същия съд по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Д., който към датата на деянието е бил на служба като гвардеец във в.ф. 52400 и останалите шест подсъдими, които са граждански лица. След образуването на делото пред военния съд с разпореждане № 151/21.08.2025 г. на съдията-докладчик по делото полковник Ц. Г. съдебното производство е било прекратено и същото е било изпратено по подсъдност на Видински окръжен съд по съображения за обстоятелствата по обвинението, за което лицата са предадени на съд, а именно престъпление против личността, което няма връзка с работата на подсъдимите в армията, военната дисциплина или военно имущество. Съдията –докладчик при СВС се е позовал на Решение на ЕСПЧ по делото М. срещу България и мотивите към същото, съгласно които разглеждането на наказателни дела от военни съдилища срещу цивилни лица следва да е по изключение и при наличие на връзка между престъплението, за което е предявено обвинението пред военния съд с военната дисциплина, военното имущество или други военни въпроси, свързани с работата на подсъдимите в армията. Посочил е, че в конкретния казус подсъдността на военния съд е обусловена единствено от качеството на военнослужещ на един от подсъдимите, като в обвинителния акт не са изложени обстоятелства за връзка на престъплението с военни въпроси. По тези съображения съдията-докладчик е прекратил съдебното производство по делото и е изпратил същото по подсъдност на Окръжен съд – гр. Видин, на осн. ЕКПЧ, която е приел, че е пряко приложима, независимо от текста на чл.396, ал.2 от НПК относно подсъдността за делата в които са участвали и граждански лица, с цел избягване на нарушение по чл.6 от същата Конвенция. След изпращането на делото в ОС – гр.Видин е било образувано н.о.х.д. № 397/2025 г. по описа на същия съд. С разпореждане № 216/02.09.2025 г. съдията-докладчик по делото е прекратил съдебното производство, поради липса на компетентност да го разгледа и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС по реда на чл.44, ал.1 от НПК. В подкрепа на тезата си се е позовал на практиката на ВКС по въпросите за подсъдността на наказателни дела за престъпления срещу военни лица, извършени в съучастие с граждански лица, а именно, че са подсъдни на военните съдилища и на частта от мотивите към решението по делото М. срещу България за липсата на установена забрана от ЕКПЧ военните съдилища да разглеждат дела срещу военни лица при положение, че са спазени гаранциите за независимост и безпристрастност. Като допълнителни аргументи, че делото следва да се разгледа от Софийски военен съд е посочил и обстоятелството, че престъплението по делото е свързано с нарушаване на военната дисциплина от страна на подсъдимия ефрейтор Д., като се е позовал на Етичния кодекс за поведение на военно служещите, чиито норми е приел, че са нарушени от същия подсъдим с извършването на престъплението, за което е предаден на съд. Настоящият състав на ВКС намира, че процесуалното развитие на делото, при което военен съд е повдигнал спор за подсъдност с окръжен съд налага извода за неправилно приложение на разпоредбата на чл.42, ал.2, пр.2 от НПК и е в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 5/16.01.2014 г. на ОСНК на ВКС по т.д. №5/2013 г., съгласно което прилагане в едно наказателно производство на общи и специални правила за неговото разглеждане е принципно недопустимо, тъй като общ принцип в правото е, че приложението на специалните правила изключва общите. В практиката на ВКС по сходни казуси / Определение № 487/31.10.2023 г. по ч.н.д. № 912/2023 г. на 3-то НО на ВКС; Опр. № 548/30.11.2023 г. по ч.н.д. № 1022/2023 г. на 1-во НО на ВКС / е възприето разбирането, че това тълкуване се отнася и до правилата, по които правораздават окръжните съдилища и военните съдилища, като за първите са приложими общите правила на НПК, а за военните съдилища – специалните правила на гл. 31 от НПК, което означава, че тези съдилища не са „съответни“ и не са „равни по степен“ по смисъла на чл.42, ал.2, пр.1 от НПК. В тези случаи, в които спорът за подсъдност е между съдилища, които не са съответни, респективно не са равни по степен, съдът който намери, че делото не му е подсъдно следва да го изпрати на съответния прокурор, поради процесуалната недопустимост съд, който действа по специални правила да изпрати директно делото на съд, който действа по общи правила и обратното. Липсата на изричен текст в разпоредбата на чл.42, ал.2, пр.2 от НПК, който да урежда правомощия на военния съд да изпрати делото на военен прокурор в случаите, когато намери, че делото е подсъдно на граждански съд не препятства тази възможност, с оглед цитираното задължително тълкуване, което независимо, че е по повод на закрития Специализиран наказателен съд има принципен характер и касае споровете за подсъдност между съдилища, за едните от които са приложими общи, а за другите специални правила на правораздаване. В контекста на цитираното тълкуване, съгласно което специалните и общите правила на правораздаване не позволяват на прокурора или на съда да действат извън рамките на своята компетентност или да я игнорират в своите взаимоотношения, Софийският военен съд е следвало на осн. чл.42, ал.2, пр.2 от НПК да изпрати делото на Военно-окръжния прокурор на Военно Окръжна прокуратура – гр.София, който се явява съответен прокурор на този съд, след като е приел, че делото не му е подсъдно, а е подсъдно на граждански съд. Военно-окръжният прокурор от своя страна разполага с възможността да прецени отново въпроса за компетентността между него и прокурора от Окръжна прокуратура - гр. Видин по настоящото дело, с оглед обстоятелствата по обвинението в контекста на Решението на ЕСПЧ по делото М. срещу България, че правомощията на военното наказателно правосъдие следва да се разпростират върху цивилни лица единствено при наличие на наложителни причини, на ясна и предвидима правна основа, които да се преценяват и доказват за всеки конкретен случай, за да може да се прецени съответствие с чл.6 от ЕКПЧ. С оглед изложеното и на основание 44, ал. 1 от НПК ВКС, Трето наказателно отделение