Решение № 14607 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7774/2010 г.

Решение № 14607 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7774/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Димитър Петков Иванов, действащ и като ЕТ "Димитър Иванов-Никмари Транс" със седалище гр. Русе, подадена чрез процесуалния му представител адв. Огнян Генковски, срещу решение № 860 от 23.04.2010 г., постановено по адм. дело № 1896 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 180800723 от 27.04.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 321 от 24.06.2009 г. на заместник-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, при ЦУ на НАП в частта за определено задължение за довнасяне на сумата от 190 226,60 лв., в това число главница ДДФЛ в размер на 157 660,84 лв. и лихви в размер на 32 565,76 лв., и жалбоподателят е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 5937,95 лева. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващо касационно основание за отмяна по силата на чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, според които в съдебното решение не са взети предвид в пълен обем събраните по делото доказателства, като е даден приоритет на изводите на ответника, без да са съобразени доказателствата, установяващи неоснователността на направените изводи от органа по приходите. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, жалбоподателят моли решението да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да съобрази всички относими доказателства с оглед правилното решаване на спора. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Варна, е отхвърлена жалбата на ЕТ "Димитър Иванов-Никмари Транс" против РА № 180800723 от 27.04.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 321 от 24.06.2009 г. на заместник-директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП по отношение на определени данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗЗДФЛ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с представените в хода на съдебното производство доказателства жалбоподателят не е доказал произхода на сумите, констатирани като надвишаващи размера на доходите и приходите на ревизираното лице. Според съда не са ангажирани доказателства, които да обосноват извода, че жалбоподателят е получил в заем средства по договори с юридически и физически лица. В мотивите на съдебното решение е посочено, че ревизионният акт е издаден при условията на чл. 122 от ДОПК, като констатациите в него се смятат за верни до тяхното оборване, и в тежест на ревизираното лице е било да докаже положителните факти, на които основава твърденията си. Така постановеното решение е неправилно, тъй като е резултат от допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При постановяването на обжалваното решение първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички относими доказателства, събрани в хода на административното и съдебното производство. В решението на съда е посочено, че органът по приходите правилно е изяснил фактите в ревизионния акт, поради което е възприел фактите по делото така, както са установени в ревизионния акт. Съдът следва да постанови решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства и доводите на страните по свое убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи. При мотивирането на фактическите и правни изводи на съда същият следва да се произнесе по фактическите и правните доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и да обоснове приемането им или изключването им от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. В него съдът изцяло е възприел констатациите на ревизиращия орган, без да е обсъдил в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства. Основателни са възраженията на касатора, че първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено в мотивите на решението документите във връзка с твърдението му за получени заеми от "Даскалов Кар Сервиз Къмпани" ЕООД, "Даскалов Кар България" ЕООД, "Интернационал Ланд Корпорейшън" ЕООД, "Луксури Кар Интернационал" ЕООД и "Интермотор Трейд Сървиз Корпорейшън" ЕООД. Представените по делото договори за заем и РКО действително представляват частни документи, но същите не са били оспорени от ответника по делото, поради което е следвало същите да бъдат преценени от съда с оглед на всички останали доказателства по делото. В мотивите на обжалваното решение липсва анализ на констатациите на вещото лице по приетите по делото основно и допълнително заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е констатирало, че предоставените средства по договорите за заем между изброените дружества и Димитър Иванов са били отразени в счетоводствата на заемодателите, както и че техните счетоводства са били водени редовно. Липсва преценка от първоинстанционния съд относно твърденията на жалбоподателя, че договорите са сключени от Димитър Иванов като физическо лице, поради което средствата от тях не са постъпили в касата на едноличния търговец и по неговите сметки. По отношение на представените по делото договори за заем с физически лица съдът единствено е отбелязал, че не са ангажирани доказателства, с които да се оборят констатациите в ревизионния акт, без да обсъди събраните при извършените насрещни проверки документи, както и твърденията на жалбоподателя. Също така в решението липсват мотиви и относно твърденията на жалбоподателя за получени средства от сключени договори за заем с търговски банки. Така например, видно от допълнителното заключение на вещото лице за 2007 г., като постъпления за ЕТ "Димитър Иванов-Никмари Транс" са посочени такива от банков кредит СИО в размер на 59 000 евро, както и направени погасителни вноски към този кредит. Освен това е посочен и получен заем от ДСК - 53 000 лв., както и направени вноски по този кредит, но не е установено дали се касае до един и същ кредит или до два различни кредита, както и къде са отнесени постъпленията от тези кредити. От заключението не става ясно тези постъпления взети ли са предвид от вещото лице и влияят ли върху определената от него данъчна основа за проверявания период. Тези възражения на жалбоподателя във връзка с получените от него банкови кредити не са обсъдени от съда, в тази насока не са изложени никакви съображения и делото е останало неизяснено от фактическа страна. Съдът не е взел отношение и по възраженията на ревизирания субект за налични средства по реализирани доходи на ЕТ от предходни години. По така изложените съображения делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да бъдат преценени в съвкупност всички доказателства по делото и ако се наложи, да се постави и допълнителна задача на вещото лице, за да се произнесе съдът по основния спор, свързан с правилното определяне на данъчната основа за ревизирания период, и оттам - определяне на дължимия данък. При новото разглеждане на делото следва да се преценят и всички разноски на страните с оглед на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,