Определение № 10 от 09.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 9/2018 г.

Производството е образувано с правно основание по чл. 43, т. 3 от НПК, по повод постъпило искане от председателя на Районен съд – гр. Котел, който с определение № 127 от 20.12.2017 г. е прекратил съдебното производството по н.o.х.д. № 250/2017 г. по описа на същия съд и е изпратил делото по компетентност на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в писмено становище, изразява позиция за основателност на искането за промяна на местната подсъдност по делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намира, че са налице условията по чл. 43, т. 3 от НПК с оглед на следните съображения: Производството по н.o.х.д. № 250/2017 г. на РС – гр. Котел е образувано по внесено споразумение, постигнато между Районна прокуратура – Котел и защитника на обвиняемия Б. Б. О. по ДП № 278/2017 г. за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С отделни определения по делото всички, двама на брой, действащи съдии от РС – гр. Котел са се отвели от разглеждането на делото по реда на чл. 31, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 29, ал. 2 от НПК. При това положение е очевидно, че формирането на състав, който да разгледа делото е невъзможно. Затова, при наличието на условието по чл. 43, т. 3 от НПК и отчитайки основанията, поради които се иска промяна на подсъдността, ВКС намира, че делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване от друг, еднакъв по степен съд, какъвто най-близък териториално се явява РС – гр. Сливен. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,