Определение № 1497 от 25.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1534/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Обжалвано било решение от 29.11.2022 г. по в.гр.д.№ 554/2022 г. на OС – Стара Загора. С определение № 1253/12.03.2026 г. настоящият състав на IV – г.о. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. С молба вх. № 5689/19.03.2026 г. В. К. М., чрез Процесуалния си представител адв.П. К. - САК, моли да бъде допълнено определението от 12.03.2026 г. като му бъдат присъдени направените по делото разноски за процесуално представителство пред ВКС. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: С определението от 12.03.2026 г. настоящият състав на IV – г.о. на Върховният касационен съд не е допуснал касационното обжалване на решение от 29.11.2022 г. по в.гр.д.№ 554/2022 г. на OС – Стара Загора. В отговора на касационната жалба ответникът в производството своевременно е обективирал искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция в размер на 10 380 лв. като към отговора на касационната жалба е представен договор за правна защита и съдействие / лист 23 по делото /, в който е разписано, че сумата в размер на 10 380 лв. е заплатена в брой на 27.02.2023 г./ когато в брой е предадена сумата в размер на 8000 лв. с ДДС / и на 07.03.2023 г./ когато в брой е предадена сумата в размер на 2380 лв. с ДДС / След преценка на обстоятелствата по делото, настоящия състав на ВКС намира, че молбата е основателна. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и същата се явява процесуално допустима. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции.На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски и същите следва да бъдат присъдени тъй като е установено реалното им извършване. С оглед изложените съображения настоящия състав намира, че на основание чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски пред касационна инстанция в размер на 10 380 лв с ДДС. Съгласно ЗВЕРБ сумата се превалутира в 5307 евро с ДДС. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,