Определение № 2307 от 29.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1416/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на управителя на „ПЛОВДИВ ДЖИМ“ ООД ЕИК[ЕИК] със седалище: [населено място] срещу определение №151/14.04.2026 на АС-Пловдив по в.т.д. №52/2026 г., с което е оставена без разглеждане, като недопустима въззивна жалба на “ПЛОВДИВ ДЖИМ”ООД с ЕИК[ЕИК], действащо като жалбоподател чрез единия от двамата му управители-Р. Ф. М. и производството по ВЖ е прекратено. Частният жалбоподател навежда общо оплакване за неправилност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ПАС е изложил следното: С обжалваното пред въззивната инстанция решение №481 от 10.12.2025 г.,постановено по т.д.№788/2024 г. по описа на ОС-Пловдив, тази молбата на длъжника „ПЛОВДИВ ДЖИМ“ ООД, подадена от другия управител И. И. В. на основание чл.625 във вр. с чл.607а,ал.1 и ал.2 от ТЗ е била разгледана по същество от първоинстанционния съд и е уважена, като е обявена неплатежоспособността на дружеството-молител и е открито производство по несъстоятелност. С оглед на този резултат ,постановен с обжалваното решение, въззивният съд е приел,че длъжникът “Пловдив Джим”ООД няма правен интерес да обжалва решението,тъй като подадената от самото дружество молба по чл.625 от ТЗ е уважена. Обстоятелството,че въззивната жалба е подадена чрез другия управител на дружеството-Р. М., който представлява същото дружество заедно и поотделно с управителя В., според съда, не обосновава наличие на правен интерес от обжалване на горния съдебен акт- страна по делото е самото дружество и то е инициирало конкретното производство по несъстоятелност като длъжник,независимо чрез кой от двамата представляващи го-заедно и поотделно управители е подало молбата си по чл.625 от ТЗ. Съдът се е произнесъл по тази молба на дружеството и я е уважил. Ето защо, въпреки данните, че са налице противоречиви интереси между двамата управители на дружеството,представляващи го заедно и поотделно,то и от този факт не може да се извлече правен интерес от инициираното обжалване на горното първоинстанционно решение,с което подадената от дружеството-длъжник молба по чл.625 от ТЗ е разгледана по същество и уважена като краен резултат. Предвид горните съображентия въззивният съд е счел за недопустима въззивната жалба поради липса на правен интерес от заявеното с нея обжалване. Настоящият състав на ВКС,ТК намира следното: С оглед констатираните по делото противоречиви интереси между двамата управители на дружеството, представляващи го заедно и поотделно, които са се проявили още в производството пред първата инстанция с отправеното искане до съда/ с.з от 24.02.2024 г. по т-д. № 788 /2024 на ОС-Пловдив / от страна на управителя Р. М. за десезиране с искането за откриване на производство по несъстоятелност на „ПЛОВДИВ ДЖИМ“ ООД ЕИК[ЕИК], то за въззивния съд възниква задължение да прецени служебно допустимостта на обжалваното пред него решение на първоинстанционния съд. Последното само по себе си е основание за наличието на правен интерес от страна на “ПЛОВДИВ ДЖИМ”ООД представлявано чрез единия от двамата му управители/ този който е десезирал съда по отношевие на спора/ да обжалва постановеното по делото първоинстанционно решение. Ето защо обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, поради липса на правен интерес, въззивна жалба на “ПЛОВДИВ ДЖИМ”ООД с ЕИК[ЕИК] се явява незаконосъобразно и следва да се отмени като делото да се върне на състава а ПАС за разглеждане на въззивната жалба и произнасяне по същата, при спазване на горните указания. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение като прецени правилността на обжалваното определение