Решение № 681 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11057/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главен архитект на Столична община, подадена чрез процесуалния представител юрк. Анастасова, срещу решение № 30389 от 17.09.2025 г., постановено по адм. дело № 2785/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена заповед № САГ25-РА53-126 от 28.01.2025 г. на главния архитект на Столична община /неправилно изписана в съдебното решение с номер САГ25-РА530126/ в частта, с която е постановен отказ /без изричен диспозитив/ по заявление вх. № САГ24-ГР00-2760/11.12.2024 г., преписката е върната за ново произнасяне и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Н. С. Н., редовно призован, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът – Б. В. Г., редовно призован, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на Н. Н. и Б. Г. срещу заповед № САГ25-РА53-126 от 28.01.2025 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 124а, ал. 2, ал. 5, ал. 7 и чл. 124б от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, чл. 110, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 4 от ЗУТ, чл. 22, ал. 1 – ал. 7 от ЗУТ, чл. 103, ал. 4, чл. 104, ал. 1 и чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, е наредено да се да се изработи служебно проект за подробен устройствен план /ПУП/ – план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за преструктуриране и е одобрено задание за кв. 133б, м. „Красно село – Плавателен канал“, район „Триадица“, Столична община, както и са дадени задължителни предписания за изработване на проекта. По така подадената жалба административния съд е постановил съдебно решение, с което е отменил заповедта в частта й, с която е постановен отказ /без изричен диспозитив/ по заявление № САГ24-ГР00-2760/11.12.2024 г., като е приел, че актът е издаден от компетентен орган, но в нарушение на предвидената от закона форма, доколкото не съдържа диспозитив и адресати на отказа, както и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй като са смесени две отделни административни производства – за служебно допускане изработването на проект и за произнасяне по процесното заявление. Според съда заповедта в оспорената си част е и материално незаконосъобразна, доколкото заявителите, в съответствие с мотивите на постановеното от ВАС решение по адм. дело № 4264/2024 г., са депозирали ново мотивирано заявление в условията на чл. 22, ал. 3 от ЗУТ, което е с обхват само техните два поземлени имоти. Въз основа на това съдът приема, че заповедта в тази й част е незаконосъобразна и следва да се отмени, като преписката се върне на ответника за ново произнасяне с изричен диспозитив, с отделна заповед само относно заявлението в сроковете по ЗУТ. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. Въпреки, че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението, нито искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок, при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. С обжалваното решение от една страна първоинстанционният съд е подменил предмета на спора и се е произнесъл по оспорване на индивидуален административен акт, с жалба срещу който обаче не е бил сезиран. Неправилно първоинстанционният съд се е произнесъл извън петитума на жалбата, с която е сезиран и очертания с нея предмет на делото, приемайки, че в конкретния случай е оспорен от жалбоподателите постановен отказ по заявление вх. № САГ24-ГР00-2760/11.12.2024 г., без за същия да се съдържа изричен диспозитив в заповед № САГ25-РА53-126 от 28.01.2025 г. на главния архитект на Столична община. Видно обаче от съдържанието на подадената от Н. Н. и Б. Г. първоинстанционна жалба и съдържащия се в нея петитум, жалбоподателите са оспорили в цялост заповед № САГ25-РА53-126 от 28.01.2025 г. на главния архитект на Столична община, с която е наредено да се изработи служебно проект за ПУП – ПРЗ за преструктуриране и е одобрено задание за кв. 133б, м. „Красно село – Плавателен канал“, район „Триадица“, Столична община, във връзка с подадено от жалбоподателите заявление вх. № САГ24-ГР00-2760/11.12.2024 г. с искане за допускане на устройствена процедура в обхват на собствените им имоти с идентификатори 68134.1005.197 и 68134.1005.198, м. „Красно село – Плавателен канал“, район „Триадица“. В жалбата, с която съдът е сезиран, са изложени доводи не само относно незаконосъобразността на допуснатото служебното изработване на план за кв. 133б, включващо и собствените на жалбоподателите имоти, но и относно пороци на одобреното с оспорената от тях заповед задание по чл. 125 от ЗУТ, както и изрично е направено искане за отмяна в цялост на заповед № САГ25-РА53-126 от 28.01.2025 г. на главния архитект на Столична община. При съобразяване на изложените в жалбата доводи и петитум съдът е следвало да се произнесе по законосъобразността на допуснатото от главния архитект на Столична община служебно изработване на ПУП – ПРЗ за кв. 133б, м. „Красно село – Плавателен канал“, район „Триадица“, във връзка с подаденото от жалбоподателите заявление вх. № САГ24-ГР00-2760/11.12.2024 г., както и по одобреното задание за кв. 133б, обективирани в заповед № САГ25-РА53-126 от 28.01.2025 г. на главния архитект на Столична община, която и именно заповед в цялост е била предмет на съдебен контрол. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че в процесния случай съдът е отменил и един несъществуващ индивидуален административен акт, произнасяйки се недопустимо по част от мотивите на заповедта, с жалба срещу която е бил сезиран, и отменяйки тези мотиви и липсващ към заповедта диспозитив. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че неправилно административният съд в мотивите си се позовава на решение № 8685/11.07.2024 г., постановено по адм. дело № 4264/2024 г. по описа на ВАС, тъй като с цитираното решение ВАС се е произнесъл по съществото на спора като е отхвърлил жалбата срещу постановен изричен отказ за допускане на устройствена процедура по искане на жалбоподателите, без да връща преписката на административния орган с даване на задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Предвид гореизложеното и тъй като по жалбата на Н. С. Н. и Б. В. Г. срещу заповедта, с която е наредено да се изработи служебно проект за подробен устройствен план /ПУП/ – план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за преструктуриране и е одобрено задание за кв. 133б, м. „Красно село – Плавателен канал“, район „Триадица“, Столична община, във връзка с подадено от жалбоподателите заявление вх. № САГ24-ГР00-2760/11.12.2024 г., фактически липсва произнасяне, на основание чл. 221, ал. 3, пр. 2 от АПК, делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото на основание 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,