Определение № 612 от 22.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 548/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. А. А. против определение № 21433 от 28.10.2024 г., постановено по адм. д. № 10133/2024 г. по описа на Административен съд София – град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – Министерски съвет на Република България не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледано по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София град оставя без разглеждане жалбата на П. А. А. против решение № 960/16.12.2009 г. на Министерски съвет, с което е прието изменението на действащия общ устройствен план (ОУП) на Столична община с графични и текстови материали съгласно чл. 3 от Закона за устройството и застрояването на СО и с направената корекция съгласно т. 1 от решение № 697 по протокол № 51 от заседанието на Столичния общински съвет на 19.11.2009 г., в частта за имот с идентификатор 68134.206.63 по КККР на гр. София и с искане за прогласяване на неговата нищожност. За да постанови този резултат съдът констатира, че с решение № 14/5.10.2020 г. по конст. дело № 2/2020 г. на Конституционния съд на РБ (обн., ДВ, бр. 92/27.10.2020 г.) разпоредбата на чл. 215, ал. 6 ЗУТ е обявена за противоконституционна, като въз основа на това решение е приета нормата на чл. 127, ал. 12 ЗУТ (ДВ, бр. 16/23.02.2021 г.), допускаща обжалването на ОУП по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ в 14-дневен срок от обнародването в ДВ на акта за одобряването или приемането му. Приема, че нормата е с процесуален характер и има действие занапред, тъй като липсва изрична законова разпоредба, с която да й е придадено обратно действие. Тоест, от момента на влизането на новата разпоредба в сила на обжалване подлежат само тези ОУП, които са приети или изменени след това. По тези съображения съдът прави извод за недопустимост на жалбата. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя подробните мотиви в обжалваното определение за недопустимост на оспорването, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК не следва да ги преповтаря. Решение на КС и промяната на ЗУТ нямат обратно действие и са неприложими по отношение на влезлия в сила ОУП на СО от 2009 г., като в този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд - определение № 5985 от 16.06.2022г. по адм.д. № 3250/2022г. на петчленен състав на ВАС; определение № 6475 от 29.06.2022г. по адм.д. № 3251/2022г. на ВАС; определение № 1681 от 22.02.2022г. по адм.д. № 1474/2022г. на ВАС, Определение № 9903 от 7.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9982/2022 г. и редица други. Доводите на жалбоподателя, че в случая се иска прогласяване на нищожност на оспорения административен акт, поради което жалбата е допустима, са неоснователни, тъй като за да се произнесе по искане за прогласяване на нищожност на административен акт съдът следва да е сезиран с допустима жалба т.е. в случая актът да подлежи на обжалване. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,