Определение № 215 от 14.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 526/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца „Устра Холдинг“ АД срещу определение на Софийски апелативен съд за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, с оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ответникът Н. Н. не изразява становище. Извода за спиране на исковото производство въззивният съд е обосновал със съображения, че са предявени искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на парични суми, получени от ответника без основание. Във връзка със същите суми срещу ответника било висящо наказателно производство по н. о. х. д. 154/2019 г. на РС-Кърджали по обвинения по чл. 201 НК, по което част от изпълнителните деяния, описани в обвинителния акт, били идентични с фактическите основания на предявените искове. Определението е неправилно. Висящото пред съд наказателно производство е основание за спиране на исково производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК само когато е възможно със задължителната съгласно чл. 300 ГПК сила на присъдата да бъдат решени по обвързващ за гражданския съд начин въпроси от значение за изхода на спора, т. е. да бъдат установени съвпадащи елементи от фактическия състав на спорното право. При предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД претендираното вземане произтича от: 1) факта на предаване/получаване на определена ценност и 2) несъществуването на право на получилия да получи и задържи тази ценност. Този правопораждащ вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД фактически състав не съвпада в никаква част с обхвата на задължителната сила на присъдата по чл. 300 ГПК – за основателността на иска е без значение дали получаващият е извършил каквото и да било деяние, достатъчно е имуществената ценност да е попаднала във фактическата му власт, дори и чрез трето лице (напр. в случаите на получаване на плащане по банкова сметка), без значение е дали това получаване е наказателно противоправно и без значение е субективното отношение на получилия към факта на получаването. Евентуално извършените деяния извън факта на получаването, тяхната противоправност и виновността на получилия нямат връзка със задължението за връщане на полученото без основание. С оглед изложеното висящото наказателно производство не обуславя спиране на исковия процес по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено. С тези мотиви съдът