Определение № 9902 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8901/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Т. Д. И., чрез адв. З. Стоянова, срещу определение № 8881/07.07.2026г., постановено по адм. д. № 1521/2026г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Акт за поправка на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД–АУ–3751-1– А/ 05.03.2026 г., мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна и съдебното производство е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на определението, поради неточно и некоректно прилагане на процесуалноправните норми. Според жалбоподателя оспорения акт е неразривно свързан с първоначалния АУЗ № МД-АУ-3751-1/11.07.2025г., който впрочем е обжалван по съдебен ред и е налице висящо съдебно производство, а именно адм. д. № 625/2026г. по описа на Административен съд – Варна, като с него недопустимо се засят имуществените му права и законни интереси. Твърди се, че не са налице посочените в акта основания за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като в случая административният орган подменил посочения в първоначалния АУЗ нотариален акт с изцяло нов, с което се подмяна самото фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. първоначалния АУЗ е издаден за чужд, различен имот, което го прави изначало нищожен. Частният жалбоподател сочи, че с поправения АУЗ административния орган недопустимо изменя/ отменя вече формулирана воля, което е в разрез с разпоредбите в АПК за очевидна фактическа грешка. Конкретизира се, че е описан различен документ за собственост, като именно въз основа на титулът за собственост административният орган начислява задължения, с което се изменя вече формираната воля, обективирана в първоначално издадения АУЗ от 11.07.2025г. Изводът на жалбоподателя е, че с акта за поправка, административният орган недопустимо добавя нов, друг, различен титул за собственост, като липсват в преписката нови, допълнителни документи и материали, въз основа на които да се позове. Правният интерес за обжалване на процесният АУЗ е презумиран от закона, съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 3 от ДОПК, съгласно който актът за поправка подлежи на самостоятелно съдебно обжалване, според жалбоподателя. Освен това, правният й интерес е провокиран и от обстоятелството, че въз основа на порочния АУЗ от 11.07.2025г. е образувано изпълнително производство № 107/2026г. по описа на ЧСИ И. Станчева, която преди връчване на Поканата за доброволно изпълнение събрала дължимата сума. Частният жалбоподател обуславя наличието на правен интерес от оспорване на поправения АУЗ, за да не се допусне администрацията незаконосъобразно да санира вече издаден опорочен АУЗ, с който така или иначе вече й е нанесена имуществена вреда. В частната жалба се твърди, че издаденият акт е издаден при липса на компетентност, след като административният съд вече е бил сезиран с оспорване на АУЗ от 11.07.2025г., по което е образувано адм. д. № 625/2026г. по описа на Административен съд – Варна, като с подаване на жалбата, то данъчният орган губи правото едностранно да променя акта си. В този смисъл, поддържа се, че компетентен да се произнесе по валидността на акта е съдът по вече висящият съдебен спор. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на частната жалба, направените в нея оплаквания и провери изцяло оспорения съдебен акт, намира частната жалба процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното определение административният съд е приел, че: С акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-3751-1/11.07.2025г. на Т. Д. И. са установени задължения за данък върху недвижими имоти и такса за битове отпадъци за периода 2020-2024г., които е придобила въз основа на [нотариален акт - заличен текст]. и издадено удостоверение за търпимост №34/04.07.2014г. Административният орган установил, че е допуснал грешка при изписване на номера и датата на нотариалният акт за учредено право на строеж, поради което е издал Акт за поправка на посочения по-горе АУЗ, с който описанието на документа за собственост да се чете: „[заличен текст]“ Съдът е приел, че подадената от Т. И. жалба срещу акта за поправяне на АУЗ е недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК, тъй като с акта за поправка по своята същност не променя вече изразената воля на решаващия орган досежно задълженията за ЗДНИ и ТБО. При констатирана очевидна фактическа грешка от страна на административния орган, последният може да я поправи неограничено във времето, според административния съд. Първоинстанционният съд излага мотив, че доколкото извършената поправка не води до промяна размера на установените данъци, то актът не накърнява правата и законните интереси на адресата и за него не е налице правен интерес от оспорване на акта за поправка на ОФГ и подадената срещу него жалба се явява недопустима, поради което същата е оставена без разглеждане, а делото прекратено. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. В разпоредбата на чл. 133 ДОПК е установено производството за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в издаден административен акт. Съгласно чл. 133, ал. 2 ДОПК, органът по приходите може по своя инициатива или по молба на заинтересовано лице да поправи очевидна фактическа грешка в ревизионния акт, като ревизионният акт за поправка се обжалва едновременно с поправения ревизионен акт или самостоятелно. За да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка, то следва да е налице несъответствие между действителната воля на административния орган и тази, обективирана в издадения от него акт. Актът за поправка е неразривно свързан с поправения акт, като с него се цели да се премахне несъответствието между волята на органа и нейният външен израз. В настоящия случай въз основа на жалба срещу АУЗ № МД – АУ – 3751-1/11.07.2025 г. е образувано адм. д. № 625/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, висящо към момента. Разпоредбата на чл. 133, ал. 3, изр. 3 ДОПК дава възможност на адресата самостоятелно да оспори акта за поправка, доколкото поправеният АУЗ вече е оспорен, т.е. изключена е възможността акта за поправка да се оспори едновременно с поправения акт. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая липсва правен интерес от оспорване на акта за поправка на АУЗ. При самостоятелно оспорване на акта за поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалния административен акт на контрол подлежи законосъобразността на извършената поправка. В случая, за Т. И. възникват задълженията за заплащане на ЗДНИ и ТБО, въз основа на извършената поправка в нотариалния акт за учредено право на строеж, легитимираща я като собственик на недвижимите имоти, за които са начислени данъци. Въз основа на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 133, ал. 3, изр. 3 ДОПК, за адресата на акта е налице правен интерес от оспорването на извършената поправка. В допълнение, настоящият съдебен състав, смята, че смисълът на разпоредбата на чл. 133, ал. 3 ДОПК е законосъобразността на административният акт и акта за поправка, доколкото са неразривно свързани, да се преценява в рамките на едно съдебно производство, когато това е възможно, и само когато поради някакви процесуални пречки е невъзможно това, те да се разглеждат в отделни производства. По отношение на изложените доводи на частния жалбоподател относно липса на компетентност на органа, издал акта, липса на мотиви и наличие на основания за издаването на акта за поправка, е въпрос по същество на спора, който не следва да бъде обсъждан в настоящият съдебен акт. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав на Първо отделение, Върховен административен съд, намира, че частната жалба се явява основателна и обжалваното прекратително определение следва да се отмени, като делото се върне на същият съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата на Т. Д. И. срещу Акт за поправка на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД–АУ–3751-1– А/ 05.03.2026 г., мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. Административният съд следва да помисли за приложението на чл. 213 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Предвид горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,