Определение № 949 от 24.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2587/2024 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от ЗД“ Бул Инс“ АД срещу определение 1885/25.07.2024г. по в.гр.д.№ 241/2023г. на Апелативен съд София. С него в производство по чл.284 ГПК е оставена без уважение молбата на застрахователното дружество за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени за въззивното производство на М. С. Д. по чл.78,ал.1 ГПК в размер на 7 000лв. (заплатено адвокатско възнаграждение от тази ищца за защита по въззивната жалба на ЗД „Бул инс“АД) чрез намаляването им на основание чл.78,ал.5 ГПК до размерите по чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004г. Искането е за отмяна на обжалваното определение като неправилно с твърдението, че присъдените в полза на тази ищца разноски за адвокатски хонорар в размер на 7 000лв., са прекомерно завишени и не съответстват на принципите на справедливост, установени с Наредба № 1/2004г. Искането е за намаляването им до размерите по Наредбата. Отговор на частната жалба не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Частната жалба е подадена в срок и е частично основателна. Предмет на инициираното пред апелативния съд производство по чл.248 ГПК са единствено присъдените разноски в полза на ищцата М. Д.. Въззивното решение, в частта, с която за защитата във въззивното производство на осъществилия безплатно правна помощ на ищцата Й. С. е присъдено възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ЗА, е влязло в сила. Не може да обуслови извод за отсъствие на прекомерност на договореното от ищцата Д. възнаграждение от 7 000лв. за защитата срещу обжалваемия интерес от 60 000лв. обстоятелството, че пред въззивната инстанция е изслушано допълнително заключение, с единствена задача дали лицето, от смъртта на което тя претендира обезщетение за неимуществени вреди, е управлявало мотоциклет с правилно поставена предпазна каска, което е послужило като основание въззивният състав да отрече приложението на разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК. Не е такова основание и обстоятелството, че защитникът се е явил в едно от двете по делото открити заседания, депозирал е писмена молба по допусната експертиза и писмена защита. Действително въззивната инстанция потвърждавайки първоинстанционното решение по иска, предявен от Д., е изложила собствени фактически и правни изводи по всички въведени в предмета на въззивното производство от застрахователя спорни въпроси, но основният обем доказателства, относим към преценката за фактическата сложност на делото, е събран пред първоинстанционния съд. Положеният труд на пълномощника на ищцата по проучване на казуса, изборът на защитна теза и нейната фактическа и правна обосновка е осъществен основно пред първоинстанционния съд. Преценявайки, че вложеният от адвоката труд за защита пред въззивната инстанция не предпоставя запознаване със съществен обем новосъбрани доказателства, проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика, настоящият състав счита възражението по чл.78,ал.5 ГПК за основателно. Съобразявайки диспозитивното начало в процеса възнаграждението следва да бъде намалено на сумата 5 450лв., каквато е искането на частния жалбоподател, основано на разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004г. Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.