Определение № 9581 от 23.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7875/2024 г.

Производството е по реда на реда на чл. 229, ал. 1 вр. с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Бургас, чрез процесуален представител гл. юриск. З. Николова, срещу Определение № 5413/19.07.2024 г., постановено по адм. дело № 1184/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което по искане на „Парадайз бийч” ЕАД е спряно предварителното изпълнение на негова Заповед № Бс-6063/16.07.2024 г., издадена на основание чл. 24, ал. 2, т. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна, като в подкрепа на тезата си излага конкретни доводи. Ответникът по частната жалба – „Парадайз бийч” ЕАД, чрез законния си представител с писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Частната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения преклузивен срок, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното пред настоящата инстанция определение е спряно предварителното изпълнение на Заповед № Бс-6063/16.07.2024 г., издадена от директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Бургас, с която на основание чл. 24, ал. 2, т. 1 от ЗУАВ за констатирано нарушение по чл. 23, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1 от Закона за храните е спряна цялата дейност по дистрибуция с храни на обект - ресторант, находящ се в гр.Свети Влас, местност „Варницата”, стопанисван от „Парадайз бийч” ЕАД, до приключване на производството по оспорването ѝ с влязъл в сила съдебен акт. За да достигне да извод за основателност на искането, първоинстанционният съд е приел, че за дружеството ще настъпят непоправими вреди, тъй като възможните неблагоприятни последици се намират в отношение на пряка причинно-следствена зависимост от спиране цялата дейност по дистрибуция с храни в обекта - ресторанта, което разкрива конкретен интерес от защита по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, съпоставим със стоящите зад обществения интерес предпоставки. По тези съображения е достигнал до извод, че функционирането на обекта не може да накърни обществения интерес, както и обстоятелството, че забавянето на изпълнението на акта за времето до решаването на въпроса за неговата законосъобразност не би предизвикало и засягането му. Така постановеното определение е неправилно. Обжалваната заповед е издадена по реда на чл. 24, ал. 2, т. 1 от ЗУАВ и с нея административният орган е наредил спиране на цялата дейност по дистрибуция с храни на процесния обект - ресторант. Този акт по същността си представлява мярка по чл. 138, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол). Съгласно чл. 25, ал. 3, изр. второ във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗУАВ, обжалването й не спира нейното изпълнение. В хипотезите на допуснато по закон предварително изпълнение на административен акт нормата на чл. 166, ал. 4 от АПК препраща към предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК, които обуславят основателността на искането за спиране от наличието на ангажирани доказателства за вероятно настъпване на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия. В случая, „Парадайз бийч” ЕАД е представило многобройни доказателства за предоставяни от него туристически услуги в подкрепа на тезата си, че неизпълнението им вследствие на издадената заповед би му причинило значителни вреди. Наред с това, административният орган, в съответствие с разпоредбите от ЗУАВ и Закона за храните и свързаната с техните изисквания регистрация на обекти за производство, преработка и дистрибуция на храни, е обосновал необходимостта от защитата на обществения интерес. По аргумент от чл. 23 от Закона за храните, абсолютна предпоставка за извършване на дейност по дистрибуция и преработка на храни е регистрацията на оператора, чиито представени документи следва да отговарят на всички изисквания за осъществяване на безопасна дейност с храни. Част от изискванията е обектът, в който се осъществява дейност, да е законно изграден, а това обстоятелство да се удостовери с един от посочените в чл. 26, ал. 1 от Закона за храните документи. В случая е налице спор относно законността на процесния обект, който обуславя и законосъобразността на неговата регистрация. С оглед предмета на извършваната в него дейност – дистрибуция на храни - бораване с храни и напитки, от които зависят здравето и физическия статус на всички, ползващи обекта, то обоснован е сериозният обществен интерес от издаването на процесната заповед. Същият има превес над личния интерес на дружеството, както и спрямо евентуалните вреди, които би претърпяло и именно поради това законодателят е регламентирал предварително изпълнение на тези заповеди. Като е приел друго, първостепенният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и вместо него искането за спиране на предварителното изпълнение да се отхвърли. За пълнота на изложението следва да се посочи, че релевираните от дружество доводи касаят законосъобразността на издадената заповед, която не е предмет на настоящото производство. Що се отнася до събраните доказателства за предоставяните от страна на дружеството туристически услуги и наемането на работна ръка, то те сочат какъв е обхвата на всички предлагани от дружеството туристически продукти, но не и конкретният спорен обект, поради което не може да се приеме, че с изпълнението на издадената заповед ще се възпрепятства дейността на цялото дружество и изпълнението на всички туристически услуги. От това следва извода, че твърденията на дружеството, че предварителното изпълнение на акта би могло да му причини значителни и трудно поправими вреди не са установени. / така и Определение № 9454 от 14.08.2024г. по адм. дело № 7693/2024г. по описа на ВАС/ Така мотивиран и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение