Определение № 257 от 09.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1910/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Обжалвано е било решение от 25.10.2012г. по гр.д. №249/2012г.. на АС Бургас, с което е уважен иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Допуснато е касационно обжалване по въпроса за това може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна цялата разпоредителна сделка извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност. С решение от 19.05.2015г. ВКС е отменил решение от 25.10.2012г. по гр.д. №249/2012г.. на АС Бургас, с която е обявена относителната недействителност на даренията на недвижими имоти, направени от Ф. И. Н. и А. К. Е. на М. Ф. Н., обективирани в нот.акт № 145/ 29.05.2009г. на нотариус с район на действие РС – А., за разликата над 1/2идеална част от дарените имоти. Със същото решение е отхвърлил като неоснователен иска на И. П. Б. срещу Ф. И. Н. и А. К. Е. на М. Ф. Н. с пр. осн. чл.135, ал.1 ЗЗД - за обявяване на относителната недействителност на даренията на недвижими имоти, направени от Ф. И. Н. и А. К. Е. на М. Ф. Н., обективирани в нот.акт № 145/ 29.05.2009г. на нотариус с район на действие РС – А., за разликата над 1/2 идеална част от дарените имоти и е оставил в сила въззивното решение в останалата му част – с която е обявена относителната недействителност на на даренията на недвижими имоти, направени от Ф. И. Н. и А. К. Е. на М. Ф. Н., обективирани в нот.акт № 145/ 29.05.2009г. на нотариус с район на действие РС – А. до размер на 1/2 идеална част от дарените имоти. С молба от 15.06.2015г. И. Б., чрез процесуалния си представител, е поискал да се измени решението в частта за разноските, като му бъдат присъдени направени такива пред всички инстанции в размер на 6345 лева. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Видно от данните по делото е, че до приключване на устните състезания пред ВКС – 12.05.2015г,. молителят не е представил списък на направените разноски във всички инстанции съобразно изискванията на чл.80 ГПК. Такъв е депозиран с молба от 13.03.2015г. само за разноските направени пред ВКС в размер на 4820лева. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК. Първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК, аналогично на чл. 250 ГПК, обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Правната характеристика на допълване на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда- т.8 от ТР№6/2012г. ОСГ ТК на ВКС. В случая обаче ВКС е формирал воля относно направените пред него разноски, като е посочил, че такива не се дължат на страните с оглед направената от съда компенсация, поради което молбата за допълване на решението в частта му за разноските, като бъдат присъдени такива за пред ВКС, в размер на 4820 лева, следва да се остави без уважение. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, ако не е представен списък на същите. В случая списък на направените разноски пред първа и втора инстанция /Бургаски окръжен съд и Бургаски апелативен съд/ е представен едва с молба от 15.06.2015г./ при приключили устни състезания на 12.05.2015г. и постановено решение на 19.05.2015г. /, т.е. молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, при липса на списък по чл. 80 ГПК, е недопустима - т.9 от ТР№6/2012г. ОСГ ТК на ВКС. Ето защо молбата за изменение на решението в частта му за разноските чрез присъждане на такива направени пред ОС Бургас и АС Бургас в случая следва да се остави без разглеждане. Предвид изложените съображения, съдът