Определение № 313 от 05.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3371/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от А. М. Р. молба с вх. № 5954 от 24.02.2020г., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, за отмяна на окончателно решение № 13 от 13.01.2020г. по в. гр. д. № 798/2019г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е признато за установено на основание чл. 422 вр. с чл. 124 ГПК, че молителят Р. дължи на „Топлофикация Перник“ АД сумата 423.27 лв., представляваща доставена и неплатена топлоенергия за апартамент №, в [жилищен адрес] вх. „, [улица], [населено място], за периода: 01.05.2017г. - 30.04.2018г.; сумата 38. 71 лв. – лихва за забава на месечните плащания, за периода: 09.07.2017г.-03.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.01.2019г. до окончателното изплащане. Освен изложените доводи за неправилност на окончателното въззивно решение, молителят релевира като основание за неговата отмяна и основаването му на неистински документ /подправен и несъществуващ в правния мир/ – „Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Перник“ ЕАД на потребителите от [населено място]“. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено като изготвено на основание на горепосочения неистински документ. Осъществена е процедурата за връчване на преписи, като в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата за отмяна - „Топлофикация Перник“ АД, не подава писмен отговор. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение, при проверката на допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна - имаща право и интерес от отмяна на постановеното решение и срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила /окончателен/ съдебен акт. Тя обаче не съдържа изложение на обстоятелства, относими към основанията за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, вкл. досежно наведеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 10 ТР № 7 от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 или чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и по нея ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 или чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна /т. 13 от Постановление № 2/77 на ПВС/. Молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея Върховният касационен съд следи служебно. Основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на свидетелски показания или заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора, или по надлежния съдебен ред да е установено престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Под "установяване по надлежния съдебен ред" се има предвид да е налице влязла в сила осъдителна присъда или споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК за случаите, когато наказателно производство не може да бъде образувано. Установяване по този ред на неистинността на приетите по делото „Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Перник“ ЕАД на потребителите от [населено място]“, по настоящото дело не само не е удостоверено, но не се и твърди от молителя. Производството за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 и чл. 304 ГПК е уредено като самостоятелно, извънинстанционно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените причини, поради което е недопустимо в хода на производството по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК да се установява твърдяната неистинност на писмен документ, заключение или показания на свидетел. В конкретния случай, въпреки дадените изрични указания по отстраняване на нередовността на молбата за отмяна от администриращия я първоинстанционен съд, молителят не е изложил обстоятелства, които действително да са годни да бъдат подведени под хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК или под някоя друга от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Единственото наведено от него обстоятелство за отмяна на окончателното съдебно решение е неистинността на горепосочените Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, за която нито се твърди, нито се установява да е установена по надлежния горепосочен ред. В горепосочения смисъл е безпротиворечивата практиката на ВКС, обективирана в определение № 332 от 18.09.2019г. по гр. д. № 3107/2019г. на ІV г.о.; определение № 108 от 23.07.2018г. по гр. д. № 1935/2018г. на ІІ г.о.; определение № 164 от 25.09.2020г. по т. д. № 1358/2020г. на І т.о.; определение № 125 от 18.03.2019г. по гр. д. № 595/2019г. на ІІІ г.о.. и др.. Като нередовна молбата за отмяна е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,