Определение № 180 от 06.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 590/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. „Деймос шипинг“ ЕООД обжалва определение от 08.10.2020 г. по т.д. 218/19 г. Апелативен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на срок за обжалване на разпореждане от 12.12.2019 г. Моли да се отмени определението и да се възстанови срокът му за обжалване на посоченото определение. Ответникът „Йола шипинг България“ ЕООД оспорва частната жалба. Молбата била неоснователна. Искането за възстановяване на срока било немотивирано. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от определението от 08.10.2020 г. е връчено на частния жалбоподател на 03.11.2020 г. Частната жалба е подадена на 10.11.2020 г., видно от приложена товарителница. Следователно е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. С обжалваното определение, постановено на 08.10.2020 г. въззивният съд, след като е бил сезиран с искане за възстановяване на срок за обжалване на разпореждане от 12.12.2019 г., е оставил без уважение искането. Въззивният съд е приел, че срещу разпореждане от 14.08.2019 г. е подадена частна жалба. На 17.09.2019 г. частната жалба била върната поради неотстраняване на нередовностите й. Против разпореждането от 14.8.2019 г., с което е оставена без движение частната жалба срещу постановеното определение от 9.7.2019 г. е постъпила частна жалба вх. № 4197/13.9.2019 г., която е върната с разпореждане от 12.12.2019 г., тъй като разпореждането за оставяне без движение на частна жалба не може да се обжалва. Против разпореждане от 12.12.2019 г. е подадена частна жалба, която е върната като просрочена и това разпореждане е потвърдено от ВКС. На 04.03.2020 г. жалбоподателят „Деймос шипинг“ ЕООД е подал молба по чл. 64 от ГПК за възстановяване на срока за обжалване на разпореждането от 12.12.2019 г. В обжалваното определение, постановено на 08.10.2021 г., произнесено по молбата на „Деймос шипинг“ ЕООД за възстановяване на срока, са обсъдени сочените обстоятелства от молителя, че в седмицата след получаване на съобщението на 29.1.2020 г. управителят на дружеството е била с тежка вирусна инфекция, което било уважителна причина за пропускане на срока. Въззивният съд е разгледал молбата в закрито съдебно заседание. С обжалваното определение от 08.10.2020 г., въззивният съд е приел, че молбата по чл. 64, ал.3 от ГПК е подадена в срок. Разпореждането от 12.12.2019 г. било връчено на 29.1.2020 г. на дружеството чрез неговия управител и срокът за обжалване бил изтекъл на 05.02.2020 г. Периодът преди заболяването бил достатъчен, за да бъде изготвена и подадена жалба против съдебния акт от 12.12.2019 г. Приел е, че разболяването на последния ден на срока не можело да е основание за възстановяване на срока. Настоящият съдебен състав намира, че с разпореждането от 12.12.2019 г. действително е върната частна жалба срещу акт на въззивния съд, разпореждане от 14.08.2019 г., с което на частния жалбоподател са дадени указания за отстраняване нередовности на частна жалба против определение № 163 от 9.7.2019 г., с което е потвърдено определение на Окръжен съд – Русе за отказ за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на държавна такса по въззивна жалба. Частната жалба срещу последното определение е подадена по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Именно тя е била оставена без движение с разпореждането от 14.8.2019 г. Искането е за възстановяване на срок за обжалване на разпореждане за връщане на частна жалба, срещу акт, който не подлежи на обжалване. Но за осигуряване правото на защита на частния жалбоподател, следва да се преценят всички тези обстоятелства, именно в производство по допустима частна жалба, дали действително може да се обжалва посоченото разпореждане. Частната жалба срещу разпореждането от 12.12.2019 г. (за връщане на частна жалба срещу разпореждане, с което се дават указания за отстраняване нередовности на частна касационна жалба) има за предмет именно проверка дали актът, който се обжалва е допустимо да бъде обжалван. Следователно при връщане на частната жалба срещу разпореждането от 12.12.2019 г., влязло в законна сила, частният жалбоподател има право на искане за възстановяване на срока за обжалване, поради особени непредвидени обстоятелства, на основание чл. 64 от ГПК. Видно е от разпореждане от 12.2.2020 г., че е върната частна жалба вх. № 682/7.2.2020 г., подадена срещу разпореждане от 12.12.2020 г. поради това, че е просрочена. С определение № 360 от 28.09.2020 г. по ч.т.д. 1348/20 г. ВКС, 2 ТО е потвърдено разпореждането от 12.02.2020 г. за връщане на частна жалба № 682 от 7.2.2020 г. срещу разпореждане от 12.12.2019 г. Следователно разпореждането от 12.02.2020 г. е влязло в законна сила. Следствие на това, следва да се приеме за допустима и молбата за възстановяване на срока за обжалване на разпореждането от 12.12.2019 г., на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК. Същата е подадена с вх. № 1187 от 4.03.2020 г., като видно от данните по делото, че е подадена по куриер на 2.3.2020 г., т.е. в 1 седмичен срок от 27.2.2020 г., датата на която на молителя е връчено съобщение, че частната жалба срещу разпореждането от 12.12.2019 г. е върната, т.е. срокът за обжалване е пропуснат. Въпреки подаването на молбата и прилагането на доказателства към нея, както и искането за събиране на гласни доказателства, въззивният съд не е провел открито съдебно заседание съобразно изискването на чл. 64 от ГПК. Това е съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на постановеното определение от 08.10.2020 г. на Апелативен съд Велико Търново. Правото на защита на частния жалбоподател ще е нарушено, преди да бъде установено след проверка по предвидения от законодателя инстанционен контрол, че действително актът, който е обжалвал не е от категорията на актове, посочени от законодателя в чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. Макар и да е влязъл в сила актът на съда за връщане на частната жалба срещу разпореждането за връщане на частната жалба срещу разпореждане за оставяне без движение на частната жалба, подадена по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, то законодателят е въвел производство за възстановяване на срока за обжалване. Това производство е част от процесуалните способи за защита на лицата, то не може да бъде непроведено, след като съдът е надлежно сезиран. Като не е провел открито съдебно заседание и не е събрал относимите доказателства по делото, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Изложеното налага отмяна на разпореждането от 08.10.2020 г. за оставяне без уважение на молбата на „Деймос шипинг“ ЕООД за възстановяване на срока и връщане на делото за провеждане на открито съдебно заседание по това искане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение