Определение № 324 от 17.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 1028/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ срещу разпореждане от 17.03.2020 г. по в.т.д.№297/2019 г. на АС Велико Търново /поправено с разпореждане от 27.05.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка/, с което е върната касационната жалба на НЗОК срещу постановеното по делото решение. В частната жалба се навеждат доводи, че разпореждането е неправилно поради обстоятелството, че касационната жалба е подадена в предвидения в закона срок. Поддържа се, че последната е предадена на „Български пощи” ЕАД на 06.03.2020 г., но на 13.03.2020 г. пощенският плик е бил върнат от пощенския оператор в деловодството на частния жалбоподател с пояснение, че на посочения адрес – съдебна палата, ет.3, [населено място], ул.Васил Левски №16, не са пожелали да получат пратката, тъй като не пишело, че е адресирана до Апелативен съд Велико Търново. Излагат се съображения, че жалбата е била поставена в друг плик, преадресирана и изпратена отново на 13.03.2020 г. Ответникът по жалбата – МБАЛ „Д-р Стойчо Христов” ЕООД не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че касационната жалба е просрочена - подадена е по пощата на 13.03.2020 г., след определения в закона срок, изтекъл в края на 10.03.2020 г., с оглед редовното връчване на обжалваното решение на 10.02.2020 г. Разпореждането е правилно. Решението по в.т.д.№297/2019 г. на АС Велико Търново е редовно връчено на НЗОК на 10.02.2020 г., като по аргумент на разпоредбата на чл.283 от ГПК, срокът за обжалване изтича в края на 10.03.2020 г. – присъствен ден, а касационната жалба на НЗОК срещу въззивното решение е подадена по пощата чрез „Български пощи” ЕАД на 13.03.2020 г. - пратка с баркод DB0001507725. В случая частният жалбоподател поддържа, че касационната жалба е била предадена на пощенския оператор още на 06.03.2020 г., но поради неприемането й от адресата - АС Велико Търново, се е наложило преадресиране и повторното й изпращане. Тези твърдения обаче, не се установяват по делото. От представените към частната жалба два броя протоколи, съответно от 06.03.2020 г. и от 13.03.2020 г. е видно, че на посочените дати са предадени на упълномощен представител на „Български пощи” ЕАД съответно пратки с баркод DB0001495668 и баркод DB0001507 9 25, но доказателства за идентичност на съдържанието на пратка с баркод DB0001507 7 25 /с която е получена в деловодството на АС Велико Търново касационната жалба/ с това на пратка с баркод DB0001495668 от 06.03.2020 г., респективно за твърдяното преоформяне на последната и поставянето на нов баркод, не са представени /напр. документ от пощенския оператор, удостоверяващ преоформяне на пратката, поставянето на нов баркод и причините за това/. В този смисъл и тъй като доказателствената тежест за установяване /при условията на пълно и главно доказване/, че подаването на касационната жалба е в срок, се носи от настоящия частен жалбоподател, а в случая представените доказателства не установяват подаване по пощата на касационната жалба преди 13.03.2020 г., настоящият състав намира, че последната се явява просрочена, поради което е и процесуално недопустима, до какъвто извод е стигнал и въззивният съд с обжалваното разпореждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,