Определение № 370 от 01.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 979/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Глобал агро трейд“ ЕООД /н/, представлявано от синдика Р. М. срещу определение №80 от 13.05.2020 г. по т.д.№1358/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което е оставена без уважение молба на „Глобал агро трейд“ ЕООД /н/ за освобождаване от внасяне на държавна такса за касационно обжалване на решение №2933 от 12.12.2018 г. по т.д.№2763/2018 г. на САС. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно, като отказът за освобождаване от внасяне на държавна такса представлява отказ от правосъдие. Посочва се, че още към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, дружеството не развива търговска дейност, съответно няма постъпления на парични средства, с които да покрива разходите си, вкл. да заплаща държавна такса за съдебна защита. Излагат се съображения, че процедурата за провеждане на публична продан е сложен фактически състав, който отнема значително по-дълъг срок от указания едноседмичен срок за внасяне на държавна такса, особено в светлината на въведените в страната противоепидемични мерки, като изводът на съда, че дружеството разполага с ликвидни активи и финансова възможност да заплати дължимата държавна такса, е неправилен. Ответникът по частната жалбата – „Брит инвест“ АД, заявява становище за недопустимостта й, предвид обстоятелството, че към 20.05.2020 г. – датата на подаване на частната жалба, Р. М. не е синдик на частния жалбоподател. Евентуално поддържа, че жалбата се явява неоснователна. „К Консултинг“ ЕАД заявява становище за основателност на частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната жалба е подадена от представляващия „Глобал агро трейд“ ЕООД /н/ синдик Р. М. на 18.05.2020 г. /към който момент липсват данни за встъпване в длъжност на новоназначения с определение от 15.05.2020 г. синдик, вписването в ТР на който е осъществено на 19.05.2020 г./, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Посочил е, че когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл.83, ал.1, т.4, чл.84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон (например чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6, чл.694, ал.2 ТЗ), то внасяне на държавна такса се дължи предварително предвид общото правило на чл.71, ал.1, изр.1 вр. чл.73, ал.3 ГПК, тъй като съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице. Позовавайки се на практиката на Европейския съд по правата на човека, е изложил съображения, че юридическите лица могат да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса и в тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, разгледан в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено. Приел е, че в рамките на преценката си може да вземе предвид: предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото, както и размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие, положението на юридическите лица, например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата. Намерил е в конкретния случай, при размер на предварително дължимата държавна такса от 38 505.83 лв., че тя не представлява непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие на дружеството, обявено в несъстоятелност, което има качеството на трето лице - помагач на ответника в производството. Изразил е становище, че твърденията, че дружеството не притежава имуществени права, които да генерират доходи и да служат за покриване на разноските в производството по несъстоятелност, се опровергава от представените към молбата доказателства - видно от представеното към молбата извлечение от електронната страница на Министерството на правосъдието, дружество разполага с активи, като с определение от 21.02.2020 г. на съда по несъстоятелността е разрешено на синдика да извърши продажба по реда на чл.717 а от ТЗ - чл.717е от ТЗ и няма пречка тези средства да послужат за покриване на разноските по несъстоятелността, между които са разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата. Настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна. Осъществената от първия тричленен състав на ВКС преценка за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса спрямо молителя – юридическо лице, е изцяло в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека и с данните по делото. „Глобал агро трейд“ ЕООД /н/ /трето лице помагач на ответника в производството/, макар и обявен в несъстоятелност, разполага с активи, продажбата на които е разрешена с определение на съда по несъстоятелност още на 21.02.2020 г., като съпоставката на стойността на тези активи /оценка от 69 040 лв./ с размера на дължимата държавна такса води до извод, че молителят е в състояние да заплати последната, а задължението за внасянето й не представлява непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие, респективно отказът молителят да бъде освободен от това си задължение по никакъв начин не представлява ограничение на правото му на достъп до съд и не накърнява самата същност на това право. Следва да се посочи и обстоятелството, че към настоящия момент продажбата на визираните активи не е осъществена не поради наличие на форсмажорни обстоятелства или поради сложността на фактическия състав и времеемкостта на процедурата по чл.717а и сл. от ТЗ, както се твърди в частната жалба, а поради липсата на предприемане след 19.05.2020 г., за период от повече от четири месеца, на каквито и да е било действия от страна на новоназначения синдик по осъществяване на разрешената още на 21.02.2020 г. продажба, видно от публичния специален бюлетин на Министерство на икономиката по чл.717а, ал.2 от ТЗ. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,