Определение № 157 от 19.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1291/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-ро ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 30267 от 07.03.2016 г. на Д. С. К. срещу разпореждане № 7965 от 25.02.2016 г., постановено по гр. д. № 11718/2013 г. на Софийски градски съд, ГК, I отделение, 7 състав, с което е върната като нередовна молба вх. № 5452 от 15.01.2016 г. с изложение вх. № 12418 от 29.01.2016 г. на Д. С. К.. В последствие са постъпили молба вх. № 3219 от 25.03.2016 г. за допускане на обезпечение, както и молба вх. № 3884 от 12.04.2016 г. за присъждане на обезщетение и издаване на изпълнителен лист. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска отмяната му. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, съдът е приел, че дадените с разпореждане от 19.01.2016 г. указания за отстраняване на констатирани нередовностти по молбата за отмяна не са изпълнени в срок. Разпореждането е правилно. А. съд е дал конкретния, ясни и точни указания на молителя, който е имал 20 дневен срок да приведе молбата за отмяна в съответствие с изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. В представеното изложение от 29.01.2016 г. констатираните нередовности не са отстранени, поради което съдът правилно е върнал молбата за отмяна. По отношение молба вх. № 3219 от 25.03.2016 г. за допускане на обезпечение: Съгласно чл. 389, ал. 1 ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Такова обезпечение не може да се иска в настоящото частно производство, поради което разглеждането на молбата се явява безпредметно. По отношение претенцията на жалбоподателя в молба вх. № 3884 от 12.04.2016 г. за присъждане на обезщетение в размер на 500 милиона лв. настоящият съдебен състав намира, че същата може да бъде заявена пред съответния първоинстанционен съд под формата на искова молба и че разглеждането й в частното производство се явява недопустимо. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение