Определение № 296 от 15.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3312/2015 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по искане на [община], представлявана от кмета Д. С., направено с касационна жалба вх. № 4477 от 10.07.2015г., за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение № 203 от 26.06.2015г. по в.т.д. № 1/2015г. на Варненски апелативен съд. С решението, чието спиране се иска с подадената касационна жалба, след отмяна на решение № 164/21.10.2014г. по т.д. № 37/2014г. на Окръжен съд Добрич, ТО, [община] е осъдена да заплати на [фирма] сумата 240 300 лева – незаплатена част от дължимо възнаграждение за изработен идеен проект по договор за проектиране от 24.02.2009г. за обект: „Рехабилитация на водопроводната и изграждане на канализационната мрежи на [населено място]“, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 25.02.2014г. до окончателното й изплащане. Въззивното решение е постановено на 26.06.2015г. и съобщено на молителя на 06.07.2015г., а касационна жалба срещу решението е подадена на 10.07.2015г., т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Касаторът е внесъл по сметка на ВКС държавна такса за преценка на допускането на касационно обжалване в размер на 30 лева и надлежно обезпечение по смисъла на чл.282, ал.3 ГПК в размер на 240 300 лева, която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 11.12.2015г. Въз основа на изложените фактически констатации се налага изводът, че са налице условията за спиране изпълнението на решение № 203 от 26.06.2015г. по в.т.д. № 1/2015г. на Варненски апелативен съд. Така мотивиран, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение