Определение № 216 от 31.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.първо ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 7633 от 26.07.2016 г. на С. К. Д. чрез пълномощника й адвокат А.М. против определение № 211/8.07.2016 г., постановено по гр.д. № 2588/2016 г. по описа на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молба вх.№ 31722/11.03.2015 г. на С. К. Д. за отмяна на влязло в сила решение от 18.05.2010 г. по гр.д. № 323/2009 г. на Софийски градски съд. В частната жалба липсват конкретни доводи за неправилност на атакуваното определение, а е поискано спиране на делото до приемане на тълкувателно решение по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС по определени въпроси, свързани с производството за отмяна на влязло в сила решение. Л. Е. С. е подала писмен отговор на частната касационна жалба чрез пълномощника си адвокат К. П., с който оспорва основателността й и претендира възстановяване на направените разноски. Т. В. С. и Д. Е. С. не са подали отговор на частната касационна жалба. С атакуваното определение съставът на ВКС е приел, че подадената от С. К. Д. молба за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално недопустима, тъй като е извън срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК – подадена е на 11.03.2015 г., а новото обстоятелство /осиновяване на наследодателя на ответниците/ и доказателствата за него е станало известно на молителката най-късно на 16.04.2013 г. Не е налице основание за спиране на настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС. По това тълкувателно дело е постановен и въпросът „кой е началният момент на срока за подаване на молба за отмяна на влязло в сила въззивно решение по чл.303, ал.1, т.1 ГПК в хипотезата, при която подадената от молителя касационна жалба е била върната с влязло в сила разпореждане /определение/.“, който обаче не е относим към данните в настоящото производство. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска е допусната делба между С. К. Д. и правоприемниците на нейния брат Е. К. С.. С молба от 26.11.2012 г. във въззивното производство по обжалване решението по извършване на делбата С. Д. се е позовала на обстоятелството, че брат й е бил осиновен и е представила приложените и към молбата за отмяна писмени доказателства, заявявайки, че оттегля иска за делба. Следователно към този момент молителката е знаела за новото обстоятелство, релевантно към разрешения с решението по допускане на делбата спор за наличието на съсобственост и е разполагала с писмените доказателства, поради което от този момент е започнал да тече срокът по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Молбата за отмяна е подадена години след изтичането му, поради което правилно е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. С оглед изхода на настоящото производство С. Д. следва да заплати на Л. С. направените по повод подадената частна жалба разноски в размер на 900.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат К. П.. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение