Определение № 43 от 15.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1706/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 226 от 11.01.2019 г., депозирана от „Консорциум Реми Груп” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, с искане за допълване на постановеното по делото определение № 2 от 03.01.2019 г., с което не е допуснато касационно обжалване /по жалба на „Мосстрой-Варна” АД/ на решение № 275 от 13.12.2017 г. по в.т.д. № 507/2017 г. на Апелативен съд – Варна, като в полза на дружеството – молител се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер на 7 700 лева. В срока по чл.248, ал.2 ГПК по делото е постъпило становище от касатора „Мосстрой-Варна” АД, чрез процесуалния му представител, в което се поддържа, че основателността на молбата следва да се прецени по вътрешно убеждение на съда и установената съдебна практика. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ т.о. приема, че молбата е процесуално допустима, а по същество е основателна. С оглед недопускането на касационно обжалване на решение № 275 от 13.12.2017 г. по в.т.д. № 507/2017 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 409 от 22.06.2017 г. по т.д. № 1260/2016 г. на Окръжен съд – Варна за: обявяване неплатежоспособността на дружеството касатор, с начална дата 01.02.2014 г.; откриване на производство по несъстоятелност, назначаване на временен синдик и лишаване на неплатежоспособния длъжник, чрез управителните му органи, от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, в полза на ответника по касация – сега молител, следва да се присъдят разноски за производството пред ВКС. При постановяване на определение № 2 /03.01.2019 г. настоящият съдебен състав е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното искане по чл.78 ГПК. Искането е обективирано в постъпил по делото отговор от „Консорциум Реми Груп” АД, към който е приложено пълномощно за адвокат М. Х., договор за правна защита и съдействие, сключен с Адвокатско дружество „Х. и Х.”, имащо характер и на разписка за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 7 700 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба, пълномощно на това дружество, както и списък по чл.80 ГПК. Съобразно изхода на делото пред ВКС, приключило в неговата първа фаза, своевременно направеното и доказано искане за ангажиране отговорността за разноски на касатора, следва да се уважи изцяло, като в полза на „Консорциум Реми Груп” АД се присъдят разноски в размер на 7 700 лв. В случая не е направено възражение от ответника по молбата за прекомерност на уговореното адв. възнаграждение, нито са релевирани доводи, относими към визираните в чл.78, ал.5 ГПК предпоставки, поради което ВКС не може служебно да преценява доколко посоченото адв.възнаграждение съответства на приложимата към фазата на разглеждане на молбата по чл.625 ТЗ разпоредба от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение