Определение № 2077 от 09.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1370/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на адв. А. З. Д. – процесуален представител на П. В. И., против определение № 79/28.01.2026 г. по в.гр.д. № 518/2025 г. на Окръжен съд - Ловеч, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното решение № 235/19.11.2025 г. в частта за разноските. От насрещната страна “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК[ЕИК], е подаден отговор, в който се оспорва основателността на частната жалба. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: С решение № 235/19.11.2025 г. по в.гр.д. № 518/2025 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е потвърдено решение № 134/28.05.2025 г. по гр.д. № 152/2025 г. на Районен съд - Тетевен, в обжалваните му части, с които е обявен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 и чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК договор за потребителски кредит № [ЕГН] от 14.07.2022 г., сключен между “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, като кредитор, и П. В. И., като кредитополучател, с размер на предоставения кредит от 3 000 лева, и е осъдено дружеството “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД на основание чл.55, ал. 1 ЗЗД да заплати П. В. И. сума в размер на 1 430,06 лева, представляваща платена без основание по горепосочения договор, както и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв на адв. А. Д. - сумата от 480 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Със същото решение е потвърдено определението на районния съд по чл. 248 ГПК в обжалваната му част, с която е оставена без уважение молбата на адв. А. Д. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, чрез увеличение на размера на присъденото адвокатско възнаграждение от 960 лева с ДДС на 2 998,71 лева с ДДС. С обжалваното определение окръжният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, депозирана от адв. А. Д. – процесуален представител на П. В. И., за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските. Частната жалба е подадена от надлежна страна, но е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. На обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, или тези, за които това е изрично предвидено в закона (чл. 274, ал. 1 ГПК). Атакуваният съдебен акт по чл.248, ал.1 ГПК попада във втората категория актове – обжалваемостта му е предвидена в чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК, според който определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая цената на всеки от предявените искове – предмет на въззивното решение на Окръжен съд - Ловеч, е под законоустановения праг по чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК за касационен контрол по граждански дела – 5 000 лева. Цената на иска за прогласяване нищожност на договора за потребителски кредит (стойността на договора съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК) е в размер на 3 000 лева (1 533,88 евро), а на осъдителната претенция за връщане на платеното без основание (стойността на търсената сума съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК) - 1 430,06 лева (731,18 евро). При това положение въззивното решение е изключено от обхвата на касационна проверка, което налага извод за необжалваемост и на постановеното определение по чл. 248 ГПК относно разноските (така в определение № 2688/18.09.2025 г. по ч.т.д. № 1153/2025 г. на ВКС, I т.о., определение № 1682/02.06.2025 г. по ч.т.д. № 832/2025 г. на ВКС, II т.о.). Ето защо, подадената частна касационна жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,