Определение № 1315 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 356/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК Образувано е по частна жалба на В. М. И. чрез адв М.К. срещу определение №504 от 23.10.2023г по ч. гр.д №111/2023г на Видински Окръжен съд ,с което по реда на чл. 248, ал.1 ГПК е изменено определение №137 от 17.03.2023г по същото дело в частта за разноските ,присъдени в тежест на настоящия жалбоподател и ищец в производството ,прекратено поради недопустимост на иска с определение №1709 от 05.11.2022г по ч.гр. дело 34/2019г на Районен съд –Видин Определението на Районен съд –Видин е потвърдено при въззивното му обжалване и влязло в сила .Въззивното определение на Видински ОС е било обжалвано с частна касационна жалба от В. М. И. само в частта за разноските, която частна жалба състав на Четвърто г.о на ВКС е намерил за недопустима и с определение №2579/18.09.2023г по ч. гр.д № 2269/2023г е върнал делото на окръжния съд с указание да се произнесе по реда на чл.248, ал.1 ГПК по искането на молителя .По същество то е да да се измени определението в частта по присъдените в негова тежест разноски – сумата 1500лева, като такива не се присъждат на ответника „Адан –н” ЕООД, тъй като не са реално доказани като извършени за адвокатска защита, присъдени са от съдебен състав при основание за отвод от разглеждане на делото ,не са дължими от ищеца, който не е дал повод за извършването им,евентуално следва да се намалят поради прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. С постановяване на обжалваното понастоящем определение Видински ОС е изпълнил указанията дадени с определение №2579/18.09.2023г по ч. гр.д № 2269/2023г на ВКС, като е уважил възражението по чл. 78, ал.5 ГПК по отношение на разноските на ответника,установени по делото в размер на 1500лв.платено адвокатско възнаграждение,както е било първоначално присъдено. Възнаграждението е прието за прекомерно. Определение №137 от 17.03.2023г на Видински ОС е изменено от състава който го е постановил,като настоящият жалбоподател е осъден за заплати минималния размер на адвокатско възнаграждение за отговор по частна жалба пред въззивна инстанция ,определен в размер на 400 лева. С настоящата частна жалба се иска отмяна на присъжането на тези разноски с оплакване ,че съставът на съда ,постановил определението съществено е нарушил процесуалните правила като един от членовете му не се е самоотвел съгласно чл. 22, ал.1 т.6 ГПК ,поради съмнения на страната за пристрастието му. Жалбоподателят поддържа,че определението е постановено в нарушение на съдопроизводствени правила и закона,в нарушение на разясненията в ТР №6/06.11.2013г по т.д №6/2012г ОСГТК. Разноски не следвало да се присъждат и възлагат на ищеца изобщо,тъй като не е представен списък по чл. 80 ГПК ,не е доказано плащане; допусната е злоупотреба с цел да се натовари ищеца В. И. с разноски, за да се откаже от делото и да не търси правата си. Ответникът в настоящето производство е взел становище по частната жалба с депозиран отговор ,чрез адв С. И. .Оспорват се наведените оплаквания и искания. Претендира се присъждане на разноски и в настоящето производство,като е представен договор за правна помощ за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Върховен касационенен съд ІІІ г.о намира частната жалба за допустима,а по същество за неоснователна. Разноски са били присъдени в тежест на ищеца след прекратяване на делото поради недопустимост на предявения иск(чл. 130 ГПК),тъй като съгласно изричната норма на чл.78,ал.4 ГПК са дължими,включително дължими са разноските,извършени от ответник по частна жалба срещу преграждащото определение,когато последният е ангажирал адвокатска защита при депозиране на отговор и е поискал присъждането им,както в случая.Ответникът „Адан –Н”е установил по делото законовите предпоставки за ангажиране отговорността за разноски, като е представил изготвен от защитата му писмен отговор ,в който е поискал присъждане на разноски, приложен е договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено внасяне на адвокатско възнаграждение от 1500лв в брой и списък по чл. 80 ГПК(стр16-18 от описа по гр.д № 111/23 на ВОС) При тези констатации, изводите на въззивния съд са в съответствие със закона - чл.81 във вр. чл. 78,ал.4 ГПК и с разясненията в ТР №6/06.11.2013г по т.д №6/2012г ОСГТК, които са задължителни за съдилищата. В първоинстанционното преграждащо определение разноски в тежест на ищеца не са присъждани. Въззивният съд се е произнесъл единствено по разноските, извършени от ответника по жалбата ,като е съобразена нейната неоснователност и искането на страната с право на разноски, поради което доводите на защитата за липса на надлежно произнасяне на съда,за грешка на съда довело до натоварване на страната с разноски и за неяснота кои разноски е взел предвид Видински ОС, са неоснователни. Задължителни за въззивния съд са били и указанията, дадени с определение №2579/18.09.2023г по ч. гр.д № 2269/2023г на ВКС, като съществено процесуално нарушение при формиране на съдебния състав, произнсъл се по указания от по-горната инстанция ред, не е допуснато. Предпоставките по чл.22, ал.1 т.1-5ГПК, които задължават съдия сам да се отстрани от разглеждане на делото,не са налице и не се твърдят, а обстоятелства по смисъла на чл. 22,ал.1 т.6 ГПК не са били изтъкнати от страната пред съответния съд ,за да бъдат надлежно преценени с акт за приемане или неприемане на отвод от съответния съдия, участващ в състава. Освен това,с обжалваното определение е разгледан въпроса за разноските след приключване на делото /върната искова молба, с прекратяване на производството /. Последиците от прекратяването са уредени със стриктни процесуални норми и задължителна съдебна практика по тълкуването им,съобразени от въззивния състав при постановяване на обжалваното определение. Въз основа на преценка съставът е формирал решаващи изводи по въпроса прекомерно ли е възнаграждението за адвокат, платено от ответника и подлежи ли на намаляване.В случая възражението на жалбоподателя е прието за основателно и е уважено изцяло,което обективно не засвидетелства основание за съмнение в пристрастие,изтъквано в жалбата пред настоящата инстанция. Молби по реда на чл.248 ал.1 ГПК по правило се разглеждат от състава на съда, постановил съответния акт. Жалбоподателят няма основания да изисква и от настоящия съд да отмени изцяло така намалените и присъдените разноски,като по този начин го освободи от последици, изрично предвидени в закон. Затова изтъкваната от защитата съдебна на ВКС,отдавала значение на нарушаване на изискванията за безпристрастност в други случаи, е неотносима. Сочените от защитата на частния жалбоподател обстоятелства и доводи са изцяло несъстоятелни и не могат да обосноват извод,че разноските до размера определеното като минимално възнаграждение за адвокат от 400 лева са присъдени незаконосъобазно, след като нормата на чл.78, ал.5 ГПК е била приложена по възражение на настоящия жалбоподател.Не се установява в случая да е нарушено изискването на закона да се присъждат направени, т.е реално заплатени разноски,предвид разясненията в ТР. №6/06.11.2013г по т.д №6/2012г ОСГТК на ВКС. При обстоятелства като установените по делото,съдът зачита удостовереното в договора плащане в брой. Ответникът по частната жалба неоснователно иска присъждане на разноски в настоящето производство,които са за адвокатска защита и искането не следва да се уважава. Производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно ,затова в трайно установената своя практика ВКС не възлага на насрещната страна разноски в производство по обжалване на тази категория определения ( опр. № 218 от 3.08.2020 г.по ч. гр. д. № 872/2020 г. на IV ГО; опр. № 232 от 22.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1701/2019 г. на III ;опр. № 153 от 3.04.2019 г. по ч. гр. д. № 871/2019 г. на ІІІ ГО; опр № 142 от 1.04.2019 г. по ч. гр. д. № 951/2019 г. на ІІІ ГО; опр № 205 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на І ГО; опр № 393 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на ІV ГО; опр № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ІV ГО и др.) По изложените съображения, ВКС ІІІ г.о.