Определение № 60065 от 03.06.2021 г. на ВКС по н. д. № 434/2021 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 43, т. 1 НПК. Образувано е по повод определение от 10.05.2021г. по нохд № 349/2021 г. по описа на Районен съд - Несебър, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е изпратено на Върховния касационен съд с искане за промяна на местната подсъдност на основание чл.43, т. 1 НПК. Становището на прокурора от Върховната касационна прокуратура е, че са налице предпоставките по чл. 43, т. 1 НПК, поради което делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Районен съд - Дупница. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, обсъди искането, взе предвид данните по делото и становището на прокурора и намери за установено следното: Пред Районен съд - Дупница е било образувано нохд № 323/2021г. по внесен обвинителен акт срещу В. Н. К. с обвинение за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. С определение, постановено в разпоредително заседание на 29.03.2021г., съдът е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд - Несебър. Пред Районен съд - Несебър е било образувано нохд № 349/21г., производството по което е било прекратено и делото изпратено на ВКС за промяна на местната подсъдност на основание чл.43, т.1 от НПК. ВКС намира искането за основателно. Местната подсъдност черпи своите основания от принципа на непосредственост и се подчинява на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите и деловодни затруднения. Тя не е абсолютна и търпи коректив тогава, когато на тези изисквания може да се отговори единствено чрез определяне на друг, еднакъв по степен съд. Такава възможност е предвидена в чл. 43, т. 1 от НПК. Разпоредбата визира случаите, при които съгласно правилата по чл.36 от НПК делото е подсъдно на един съд, но поради това, че „много обвиняеми или свидетели“ живеят в района на друг, еднакъв по степен съд, би могло да се възложи разглеждането му на другия съд. В случая Районен съд – Несебър е приел, че съгласно правилата на чл. 36, ал. 1 от НПК, е местно компетентен съд да разгледа и реши делото, тъй като престъплението е довършено на територията на КК Слънчев бряг. Също така правилно е констатирал, че обвиняемият, пострадалият/свидетел по делото/ и шест от седем свидетели/съгласно приложението по чл.246, ал.4 от НПК/ имат местоживеене в гр.Д., а осмият в [населено място], общ.Дупница. При тези данни е видно, че всички свидетели и обвиняемия имат местоживеене, попадащо в юрисдикцията на РС – Дупница, което дава основание за уважаване искането на РС-Несебър за промяна на местната подсъдност, като делото се възложи за разглеждане на Районен съд – Дупница. По изложените съображения и на основание чл.43, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение