Определение № 62 от 14.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 621/2018 г.

Производството е по чл. 307 ГПК В. С. Д. е подала молба вх.№ 45139 от 16.11.2016г. за отмяна на влязлото в сила решение на Русенския районен съд № 513 от 11.04.2006г. по гр.д.№ 4693/2015г., потвърдено с решение на Русенския окръжен съд № 349 от 04.10.2016г. по гр.д.№ 453/2016г. Ответницата Д. С. Д. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че молбата за отмяна е недопустима, защото молителката не е обяснила кога е узнала новите обстоятелства, за които твърди, че са й станали известни след влизане в сила на решението, без което не може да се извърши преценка дали са спазени сроковете по чл. 305 ГПК. Поддържа се също така, че наведените многобройни доводи, касаещи валидността на сделките, с които са придобити от ответницата процесните имоти, освен че са неверни, не са подкрепени с доказателства. При проверката по чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд първо гражданско отделение съобрази следното: Съгласно разясненията в ТР 7/2015г. на ВКС, ОСГК и ТК, отмяната е извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения само на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Затова не е достатъчно в молбата за отмяна молителят да твърди неправилност на влязлото в сила решение, а следва да изложи факти, обуславящи някое от основанията за отмяна, както и да представи доказателства, относими към съответния фактически състав. В разглеждания случай в молбата за отмяна се съдържат твърдения за нищожност на договора, сключен с нот.акт № 23/2010г. поради невъзможен предмет, липса на съгласие, накърняване на добрите нрави, в противоречие и при заобикаляне на закона и др. Тези доводи са идентични с доводите в подадената от същата страна касационна жалба срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд № 349 от 04.10.2016г. по гр.д.№ 453/2016г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение по чл. 288 ГПК на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 419 от 07.07.2017г. по гр.д.№ 732/2017г. Следователно същите доводи за неправилност на решението не могат да служат и като основание за отмяна по чл. 303 ГПК. Съгласно ТР 7/2015г. на ВКС, ОСГК и ТК т. 10 наличието на точно и мотивирано изложение от страната с излагане на факти, които съдът би могъл да подведе под някой от фактическите състав на чл. 303 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна С оглед на изложеното молбата за отмяна следва да се остави без движение като се укаже на молителката да посочи фактически твърдения, обосноваващи поддържаните от нея основания за отмяна, визирани в чл. 303 ГПК като посочи и относими доказателства за тях, съответно начина и датата на узнаването им. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение