Решение № 21 от 1.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5101/2008 г.
ВКСI гражданско отделение01.02.2010 г.докладчик Лидия Рикевска
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 983 от 28.08.2008 г. по гр. д. № 1728/08 г. на Окръжен съд гр. В. в частта, в която е оставено в сила решение № 2* от 25.06.2008 г. по гр. д. № 2769/08 г. на Районен съд гр. В., с което исковете на Л. В. Г. срещу ОП "А" гр. В. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. с чл. 225 КТ са уважени и в частта, в която е уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 КТ за разликата над 2 345.84 лв. до 3 578.40 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на Л. В. Г. срещу ОП "А" гр. В. по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконосъобразно на уволнението му със заповед № 7 от 18.02.2008 г. и за отмяна на заповедта, както и за присъждане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 3 578.40 лв. ОСЪЖДА Л. В. Г. да заплати на ОП "А" гр. В.1 663.74 лв. разноски по делото. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 21 от 1.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5101/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 983 от 28.08.2008 г. по гр. д. № 1728/08 г. Окръжен съд гр. В. е отменил частично решение № 2* от 25.06.2008 г. по гр. д. № 2769/08 г. на Районен съд гр. В.. П. е ново решение, с което е уважил иска на Л. В. Г. срещу ОП "А" гр. В. по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 КТ за разликата над 2 345.84 лв. до предявения размер от 3 578 лв. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, в която исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за 2 345.84 лв. са уважени, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е отхвърлен. Срещу решението на въззивния съд са подадени жалби от Л. Г. и от ОП "А". С определение № 150 от 30.12.2008 г., постановено по делото, ВКС е допуснал касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на подадената от ОП "А" жалба по съществения материалноправен въпрос, има ли основание за прекратяване на трудовия договор поради намаляване обема на работа тогава, когато липсва акт на компетентен орган за такова намаляване. Не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на Л. Г. ВКС, след като взема предвид доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: За да потвърди първоинстанционното решение в частта, в която искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен, въззивният съд е приел че няма основания за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Обемът на работа не бил намален, а имало изменение в характеристиката и. Нямало решение на компетентен орган за намаляване числеността на персонала съгласно чл. 52, ал. 4 ЗОбС, нямало и изменение в щатното разписание. За да уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ въззивният съд приел, че от трудовата книжка на ищеца може да се направи извод за това, че за процесния период е бил безработен и не е получавал доходи. В допуснатата до разглеждане касационна жалба се твърди че е доказано фактическо намаляване обема на работа. Била въведена нова система на управление на пътния трафик и с нея отпаднали функциите изпълнявани от ищеца за поддръжка и ремонт на старата светофарна система. Нямало и доказателства, че за процесния период ищецът е останал без работа, за да претендира за заплащане на обезщетение. Жалбата е основателна. Установено е по делото, че ищецът изпълнявал длъжността "младши експерт "П" при ответната общинска фирма. Трудовият му договор бил прекратен на 18.08.2004 г., но с влязло в сила решение уволнението било отменено. Със заповед № 5 от 18.02.2008 г. бил възстановен на заеманата длъжност, а със заповед № 7 от 18.02.2008 г. трудовото правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ - поради намаляване обема на работа настъпило след въвеждане на нови светофарни контролери и нова автоматизирана GPRS система и система за видеонаблюдение, след спазване разпоредбата на чл. 329 и чл. 333 КТ. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор като отправи писмено предизвестие до работника в случай че има намаляване на обема на работата. При намаляване обема на работа не се преустановява изцяло една или няколко конкретни стопански дейности на работодателя, а се намалява обема на работа който ще се изпълнява с по-малко на брой работници, затова има за последица прекратяване на част от трудовите договори. Практиката на ВС и ВКС е категорична, че намаляването на обема на работа е въпрос на преценка на работодателя, тъй като се касае за фактическо състояние обусловено от конкретни причини, което не е необходимо да се установява с изрично приети решения от работодателя. Работодателят е този, който преценява дали да намали броя на работниците тогава, когато има намаляване обема на работа. За настъпване на предпоставките по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е без значение този факт да е констатиран от компетентен орган с нарочен акт. Решение на компетентен орган е задължително да има само когато намалението на обема на работа е довело до структурни промени - закриване на отдел, звено или друга структурна единица. Видно е от длъжностно разписание в сила от 01.07.2007 г., утвърдено от кмета на Община гр. В., че в него е вписана длъжност "инженер ръководител смяна" - 3 бройки и "инженер по електроника и автоматика" - 1 бр., включително и 1 бр. "младши експерт поддръжка и ремонт". В длъжностната характеристика на "младши експерт поддръжка и ремонт", утвърдена на 21.04.2003 г. е вписано задължение да отговаря за техническата изправност на техниката обезпечаваща работата на автоматизираната система за управление на светофарните уредби. Съгласно протокол № 1 от 14.02.2008 г., ръководството на ответната фирма взело решение за намаляване броя на дежурните инженери поради въведената нова система и промяна на задълженията им. С решение от 18.02.2008 г. управителят на фирмата взел решение две инженерни длъжности, "младши експерт "П" и "електроинженер ръководител смяна", да бъдат намалени на една - "електроинженер ръководител смяна". В длъжностната характеристика на "електроинженер ръководител смяна", утвърдена на 15.09.2007 г., е записано задължение, като се използуват възможностите на автоматизираната система за управление на движението, да следи текущата пътна обстановка в града, да изготвя сигнални програми, координационни планове и в зависимост от обстановката да ги въвежда в изпълнение, а задълженията му конкретно са насочени не към ремонт на светофарните уредби, а към осъществяване контрол на движението. С техническа експертиза също е установено, че с новата система, въведена на 27.10.2006 г., има спад в работата в частта на ремонт на съоръженията, като дейността на инженерите била насочена от ремонт на съоръженията към следене на изменение на пътните потоци и анализиране на получените резултати. При тези установени факти настоящият състав счита, че работодателят е доказал намаляването обема на работа. Незаконосъобразно въззивният съд е приел че поради намаления обем на работа, работодателят е трябвало да изготви нов, по-малък щат, който да съответствува на намаления обем на работа. Работодателят може в този случай, но не е задължен да изготви и нов щат в който да отрази по-малкия брой работници. Намаляване обема на работа и съкращаването на щата са съвместими основания и могат да се използват кумулативно от работодателя, но не е необходимо едновременно да са налице и двете основания. Неоснователен и изводът, че решението за намаляване на броя на работниците поради намаление обема на работа е следвало да бъде одобрено от Общинския съвет. Ответникът е общинско п. и се създава, преобразува и закрива с решение на Общинския съвет. Нормата на чл. 52 ЗОбС обаче се отнася само до утвърждаването на ново щатно разписание, каквото в случая няма извършено. В закона не е записано изискване Общинският съвет да е задължен да утвърждава и решение за намаляване обема на работа. С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено. Доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество, като исковите претенции се отхвърлят като неоснователни. Касаторът претендира за разноски. С оглед представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, ответникът по касация Л. Г. дължи заплащане на 1 663.74 лв. разноски за производството. Водим от горното, ВКС