Определение № 10015 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9519/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Б. М. от гр.София, срещу определение № 8285 от 30.07.2025 г., постановено по адм. дело № 3351/2025 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е оставена без разглеждане частната й жалба против определение № 20276 от 17.10.2024 г., постановено по адм. дело № 10002/2024г. по описа на Административния съд София-град и производството по делото е прекратено. В частната жалба се иска преразглеждане на определението и се настоява за освобождаването на жалбоподателката от заплащане на държавна такса. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред Върховния административен съд, трето отделение е образувано по частната жалба на В. М. срещу Определение № 20276 от 17.10.2024 г., постановено по адм. дело № 10002 по описа на Административния съд София-град за 2024 г. в частта му по т. I от диспозитива, с която е отхвърлено искането на М. за освобождаване от държавна такса за производството по адм. дело № 10002/2024г. по описа на Административния съд София-град. Съдът е констатирал, че още преди подаването на цитираната частна жалба на 31.03.2025г., с последващо свое определение (№ 7591/05.03.2025г.), административният съд е освободил М. от държавна такса за производството по адм. д.№ 10002/24 г. Поради това съдът е приел, че интересът на жалбоподателката е напълно удовлетворен и за нея не съществува такъв от обжалването на предходното определение, с което съдът й е отказал освобождаване от заплащането на държавната такса. Поради това и на основание чл. 236 вр. с чл. 228 вр. с чл.159, т.4 АПК, частната жалба от М. е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство- прекратено. Така постановеното определение е правилно. Съдебните актове, постановени на основание чл. 83, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, макар и да подлежат на самостоятелно обжалване на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК във връзка с чл. 213а, ал. 7 ГПК, не се ползват със сила на присъдено нещо. Поради това при изменение в обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК в хода на съдебното производство съдът може да освободи страната от такси и разноски, макар с предходно определение да е отказал да стори това. Именно такава е и настоящата хипотеза. Още преди подаване на частната жалба против определението, с което на М. е отказано освобождаване от държавна такса, съдът е постановил друго определение, с което молбата й за освобождаване е била удовлетворена. Ето защо при този резултат правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че М. няма правен интерес от оспорване на първоначалното определение, тъй като жалбоподателката е освободена от заплащане на държавна такса. При това положение обосновано съдът е оставил без разглеждане частната жалба против определението на АССГ, с което молбата на М. по чл.83, ал.2 от ГПК е отхвърлена и е прекратил производството по делото. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия