Определение № 137 от 30.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 427/2012 г.

Подадена е молба от [фирма], чрез изп. директор Ал. А., за връщане на внесеното обезпечение в размер на 162 486.51 лв. за постановено спиране на изпълнението на въззивното решение от 30.05.2012 год. по гр. д. № 4149/2011 год. на Софийския апелативен съд, с определението от 24.10.2012 год. по ч. гр. д. № 427/2012 год. на ВКС. Другата страна, ищец в производството –И. С. изразява становище против връщане на обезпечението. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав счита молбата за неоснователна, поради следните съображения: Внесената на 23.10.2012 год. сума в размер на 162 486.51 лв. е за обезпечение на присъденото вземане на ищеца по влязлото в сила решение, с оглед постановеното определение по чл. 288 ГПК от 15.04.2013 год. по гр. д. № 41/2013 год. на ВКС, ІІІ г. о., с което не е допуснато касационно обжалване. Поради това следва да се приеме, че предпоставките за освобождаване и връщане на внесената като обезпечение сума не са налице, тъй като съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК същото се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. Случаят не е такъв – искът е уважен и обезпечението не следва се освободи. Целта на закона е гарантиране събираемостта на вземането, и с оглед липсата на данни за удовлетворяването на кредитора, няма основание обезпечението да се върне на молителя, длъжник. Водим от горното и на основание чл. 282, ал. 5 ГПК, съдът