Определение № 292 от 19.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 433/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Министерство на околната среда и водите срещу разпореждане № 34 от 03.01.2023 г. по в. т. д. № 571/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е уважена молбата на [община] за издаване на изпълнителен лист за сумите, присъдени й с постановеното по това дело решение № 786 от 09.12.2022 г. Частният жалбоподател твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно, тъй като е в противоречие с установената в чл. 243, ал. 2 ГПК забрана за предварително изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавните учреждения, каквито представляват и министерствата. Ответникът по частната жалба – [община] – изразява становище за неоснователност на същата по съображения, изложени в писмен отговор от 06.03.2023 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество – е основателна. За да постанови обжалваното разпореждане, съдията-докладчик е приел, че постановеното по делото невлязло в сила въззивно осъдително решение е такова по чл. 404, ал. 1, пр. 2 ГПК, поради което подлежи на предварително изпълнение (но без деловодните разноски и адвокатското възнаграждение). Разпореждането е неправилно. В чл. 243, ал. 2 ГПК е предвидена недопустимост на изпълнението на невлязло в сила решение по отношение на определена категория правни субекти, сред които са и държавните учреждения, каквото по своята правно-организационна форма несъмнено представлява и министерството. Независимо, че се намира в Част първа „Общи правила” на ГПК, посочената разпоредба се прилага не само за решенията на първоинстанционните съдилища, както неоснователно твърди ответната по частната жалба община, но и за всички решения, съдържащи осъдителен диспозитив срещу държавата, държавно учреждение или лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ. Законовата забрана на чл. 243, ал. 2 ГПК е обща, поради което намира приложение и в производството по издаване на изпълнителен лист по реда на Част пета „Изпълнително производство”, Глава тридесет и шеста „Издаване на изпълнителен лист”. Доколкото в обжалвания акт посочената забрана не е съобразена, същият е неправилен и следва да бъде отменен, а издаденият изпълнителен лист – обезсилен. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение