Определение № 89 от 04.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2170/2019 г.

Подадена е частна жалба вх. № 10161/27.11.2019 г. от М. К. Т., с адрес в [населено място], против определение № 822 от 14 ноември 2019 г., постановено по настоящото дело. С обжалваното определение, постановено в производството по чл. 288 ГПК, касационният съд, в настоящия си състав, остави без разглеждане касационната жалба на Т. против решение № 219 от 22 февруари 2019 г., постановено по в.гр.д. № 2307/2018 г. по описа на окръжния съд в гр.Варна, в частта ѝ, насочена срещу въззивното решение за потвърждаване на решение № 3559 от 30 юли 2018 г., постановено по гр.д. № 7340/2017 г. по описа на районния съд в [населено място], за отхвърляне на предявените от Т. искове по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ срещу районния съд в гр.София за сумата от 396,60 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които 328,30 лева платени държавни такси и 68,30 лева пътни разноски; срещу Софийския градски съд за сумата от 897,31 лева – обезщетение за имуществени вреди, от които 775,40 лева платени държавни такси и 121,91 лева съдебни разноски; срещу Върховния касационен съд за сумата от 580,90 лева, от които: 486,90 лева платени държавни такси; 32,50 лева държавна такса за повторното касационно разглеждане на делото и 61,50 лева пътни разноски, и е прекратил производството по делото в тази му част. Със същото определение касационният съд не допусна касационно обжалване на въззивното решение в частта по предявения от Т. срещу районния съд в гр.София, Софийския градски съд и Върховния касационен съд иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за солидарното осъждане на ответниците за обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на гр.д. № 13755/2006 г. по описа на районния съд в гр.София в разумен срок. Частната жалба срещу определението на касационния съд в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на окръжния съд в гр.Варна, е процесуално недопустима. Производството по селекция на касационните жалби представлява предварителна и задължителна фаза на касационното производство, уредено с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. С определението си по чл. 288 ГПК касационният съд извършва проверка на касационната жалба и приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за наличието на предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Следователно, във фазата по селекция на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване Върховният касационен съд разглежда заявеното искане да бъде допуснато касационно обжалване на постановения въззивен съдебен акт и се произнася по основателността на това искане. Затова определението, с което не е допуснато касационно обжалване, не прегражда развитието на производството по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това, неговата обжалваемост не е изрично предвидена и в процесуалния закон, както изисква чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. С постановяване на определението в частта му, с което не е допуснал касационно обжалване, Върховният касационен съд се е произнесъл по окончателен начин, с което инстанционният контрол на въззивното съдебно решение в тази част е изчерпан. Поради това частната жалба вх. № 10161/27.11.2019 г. в частта ѝ, насочена срещу определението по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение по исковете по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде върната. Частната жалба срещу определението на касационния съд в частта, с която касационната жалба на Т. е оставена без разглеждане, е допустима, тъй като обжалваният съдебен акт прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и следва да бъде докладвана за образуване на частно производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,