Определение № 21 от 17.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 241/2015 г.

Производството е по реда на чл.43 НПК. С определение № 26 от 02.02.2015 г. по нохд № 35/2015 г. председателят на Районен съд-гр.Павликени прекратил съдебното производство по делото и изпратил същото на ВКС по компетентност, с оглед приложението на чл.43, т.3 НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура писмено е изразил становище, че искането за промяна на подсъдността е неоснователно. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка на относимите обстоятелства, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането за промяна на подсъдността, направено от председателя на Районния съд-гр.Павликени следва да се остави без разглеждане. Посоченото по-горе наказателно дело от общ характер е образувано по обвинителен акт срещу П. В. П. за престъпление по чл.217, ал.3, във връзка с ал.1 НК. 1.Всички съдии при ПРС са се отвели от разглеждане на делото, като са заявили наличието на предпоставките на чл.29, ал.1, т.1, б.”в” НПК, а именно, че всеки един от тях е участвал в състава на съда, постановил определение, с което се прекратява наказателното производство. Такива определения обаче, не се съдържат в материалите по делото. Констатираното налага връщане на делото на ПРС за окомплектоването му. 2.От друга страна, данните по делото указват, че в производства по реда на чл.243, ал.4 НПК – чнд №№ 276/12, 215/13 и 26/14 г., приключили с определения и разпореждане - л.л.104,161 и 230, ПРС последователно е взел отношение по фактите и приложимия закон, като достатъчно ясно е заявено, че наказателното производство неправилно е било прекратено от прокурора при наличието на доказателства за извършено от П. престъпление по чл.217, ал.3 НК. С коментираните съдебни актове наказателното производство не е било прекратено. Оспорените постановления на прокурора от 23.05.2012 г., 22.04.2013 г. и 13.01.2014 г., за прекратяване на наказателното производство са били отменяни, а делото връщано на ПРП. ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че въпросите относно извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него не могат да получат отговор от съда преди постановяването на присъдата. Изразеното веднъж становище по тези въпроси се явява пречка за същия съдия повторно да се занимава с тях и е онова друго обстоятелство, което указва на „предубеденост” по смисъла на чл.29, ал.2 НПК. Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, първо наказателно отделение